[:bg]
А. Ангелов. В. Сиракова
Клиника по кардиология, Катедра по вътрешни болести Медицински университет – Варна
Цел: Да се анализират болестността, смъртността и нуждата от повторни хоспитализации при болни със и без ЗД, преживели коронарна реваскуларизация (КР).
Материал иметод: Изследвани са 38 болни със ЗД (гр. ЗД + ) и 94 – без ЗД (гр. ЗД-). Резултати: С 3 или повече коронарни рискови фактори (КРФ) са 95 % от болните в гр. ЗД + (р<.001). В гр. ЗД+ честотата на артериалната хипертония и дислипидемиите е по-висока (р<,05). Болните от гр. ЗД+ и гр. ЗД- са проследени съответно 6,0 ± 3,2 и 7,0 ± 4,2 год. (NS). Безсимптомни през целия период са 16% от болните в гр. ЗД+ и 54% от гр. ЗД- (р<,01). Със симптоми на ангина пекторис (АП) и/или сърдечна недостатъчност (СН) още през първата година са по-често диабетиците. При 63 % от пациентите в гр. ЗД+ и 30% от гр. ЗД- е налице възобновяване на АП (р < .02), като това става по-скоро след КР в гр. ЗД+ (р<,01). В гр. ЗД+ 68% от болните са били хоспитализирани, а в гр. ЗД- 50% (NS). Диабетиците по-често са хоспитализирани по повод на АП. В края на проследяването в III и IV ф. кл. NYHA са съответно 58% и 21 % от болните в гр. ЗД+ и гр. ЗД- (р<,02). По отношение на общата и сърдечносъдовата смъртност няма значима разлика между групите.
Заключение: За болните със ЗД е характерна мултипленност на КРФ. След КР при тях по-често и по-рано се възобновява ангинозната симптоматика, което определя по-лош функционален клас и по-голяма нужда от хоспитализации.
Изтеглете целия брой 2/2004 Suppl.
[:]