[:bg]
П. КаменоВа. Д. Коев, Л. Даковска, Г. Кирилов
Клиничен център по ендокринология и геронтология, Медицински университет, София
Цел; Да се изследва причинният фактор, обединяващ сърдечно-съдовата съвкупност на инсулин резистентния синдром при пациенти с тип 2 захарен диабет.
Материал и методи: 63 пациенти ( 29 мъже, 34 жени) на средна възраст: 52.0 ± 8.7 г„ давност на захарния диабет: 4,8 ± 3,9 г„ BMI: 31,5 ± 5,3 к8/т2 бяха включени в проучване с крос-секционен дизайн. Инсулиновата чувствителност бе определена с мануална хиперинсулинемична еугликемична кламп техника. Фактор анализът бе извършен като тристъпен процес- принципен компонентен анализ, Varimax ротация и интерпретация на факторите. Компонентите, които определяха поне 15 % от тоталната вариация с фактора, което съответствува на Pearson корелационен коефициент > 0,40 бяха интерпретирани.
Резултати: 13 начални компонента бяха включени във фактор анализа на нашите данни. Той бе проведен за всички болни и двата пола поотделно. При всички болни четири фактора обясняваха 69,8 % от вариацията на данните.Фактор 1 се характеризираше със сигнификантно позитивно натоварване за обиколката на талията, индекса на телесна маса, инсулина на гладно, отношението талия/ханш и пикочната киселина и негативно за инсулиновата чувствителност и обясняваше най-голям процент – 23% от вариацията на данните. Факторите бяха интерпретирани както следва:
Фактор 1- инсулинова резистентност (централно затлъстяване) хиперурикемия Фактор 2- инсулинова резистентност (затлъстяване) артериална хипертония хипертриглицеридемия
Фактор 3- дислипидемия/албуминурия Фактор 4- хипергликемия/хипертриглицеридемия
Заключение: Фактор анализът на компонентите на инсулин резистентния синдром разкри, че различни патофизиологични механизми, зависими от пола, са в основата на съвкупността, определяща повишен сърдечно-съдов риск. Инсулиновата резистентност би могла да се обсъжда като „сърцевинен дефект" при жените диабетици.
Изтеглете целия брой 2/2004 Suppl.
[:]