[:bg]
Стефан Кривошиев
Секция по диализа, Научно дружество по нефрология, хемодиализа и трансплантация
През последното десетилетие диабетът е основна причина за терминална бъбречна недостатъчност в развитите страни. Резултатите от лечението на диабетно болните със заместващи бъбреците методи (диализа и бъбречна трансплантация) са крайно неудовлетворителни. Сърдечно-съдовата смъртност при този контингент е катастрофално висока, дори и в сравнение с недиабетиците на диализно лечение. Основна причина за това е късното започване на лечението на усложненията на хроничното бъбречно увреждане при диабетиците. Сред тези усложнения важно място заема анемията. Наред с диабетът и хроничните бъбречни заболявания, анемията също е самостоятелен рисков фактор за висока сърдечно-съдова болестност и смъртност. При диабетици анемията, дължаща се на дефицит на еритропоетин се развива значително по-рано и е по-тежка в сравнение с другите бъбречни заболявания. Една от най-вероятните причини е автономната диабетна невропатия. Този факт е известен от много години, но въпреки това, анемията при диабетици остава много често недиагностицирана и по правило не лекувана правилно до напредналите стадии на хронична бъбречна недостатъчност. В резултат на обемното натоварване анемията води до ремоделиране както на миокарда, така и на артериалната стена. Късното започване на лечението на анемията – при дълготрайна левокамерна хипертрофия води само до частично подобрение както на морфологичните промени, така и на преживяемостта на диабетиците. Прогнозата на диабетно болните може да бъде променена съществено единствено с навременно и агресивно лечение на всички усложнения на диабета, включително и на анемията.
Изтеглете целия брой 2/2004 Suppl.
[:]