[:bg]
М. Константинова, К. Коприварова, Р. Милушева, Р. Савова, Г. Попова
Клиника по ендокринология и диабет, Университетска детска болница -СБАЛДБ
Захарен диабет тип 1 като тежко хронично заболяване, предразполага към депресивни състояния не само пациента, но и цялото му семейно обкръжение. Депресивната нагласа в семейството предизвиква влошен гликемичен контрол, който от своя страна затваря в порочен кръг психологичните проблеми на пациента, изразени в депресивни синдроми. Задържането им по-нататък в живота на пациента/семейството в по-явна или скрита форма е причина за трайно незадоволителен метаболитен контрол от една страна и от друга – по-тежка изява на депресивното поведение, налагащо намеса не само на психолози, но и на психиатри в лечението им. Ето защо своевременната диагноза и психологична подкрепа е ключов етап за профилактика на тежките депресивни състояния при децата и юношите с диабет тип 1.
В клиниката по Ендокринология и диабет сме наблюдавали 6 пациента с изявени депресивни синдроми, при три от които – с Анорек-сия нервоза, наложила лечение от психиатър с антидепресанти. Те са обект на съобщението.
При всички пациенти с изявено депресивно състояние, са налице лош метаболитен контрол (НЬАснад 10 – до 16 %), рецидивираща диабетна кетоацидоза, налагаща многократни и продължителни хоспитализации, забавяне на пубертетното развитие (менархе на 18-годишна възраст при едната от пациентките), вторична аменорея за период над 6 месеца, липидни отклонения, чернодробна стеатоза, както и поява на ранен съдоводегенеративен синдром (диабетна ретинопатия, начална нефропатия).
Тези пациенти са само върхът на айсберга от психологични отклонения при пациентите с диабет тип 1 и налагат комплексно лечение. При голяма част от останалите пациенти обаче са налице по-леко изразени признаци на депресивно състояние, чието своевременно отдиференциране и обсъждане с пациента и семейството му, са ключ за добрата социална адаптация и оптимален метаболитен контрол на захарния диабет.
Изтеглете целия брой 2/2004 Suppl.
[:]