[:bg]
Ц. Танкова
Клиника по диабетология, КЦЕГ, МУ -София
Сърдечно-съдовите заболявания са основна причина за смъртност при хора със захарен диабет. Пациентите с диабет са с повишен риск от развитие на исхемична болест на сърцето и са със значително по-лоша прогноза след миокарден инфаркт в сравнение с хората без диабет. Диабетът често се съчетава със сърдечна недостатъчност, която е съпроводена от повишена смъртност. Честотата на артериалната хипертония сред хора с диабет е около три пъти по-висока в сравнение с останалата популация – среща се в 60-70% при диабет тип 2 и в около 30% при захарен диабет тип 1. Съвременните препоръки за прицелно ниво на артериалното налягане при диабет налагат в болшинството от случаите приложение на няколко антихипертензивни медикамента.
Бета-блокерите се считат за относително противопоказани при пациенти с диабет поради потенциалния риск от странични ефекти – неблагоприятно повлияване на гликемичния контрол, инсулиновата чувствителност, липидните параметри, маскиране на признаците нахипогликемия. Напоследък се появиха данни относно увеличаване на честотата на новопоявил се диабет при приложение на бета-блокери. Големи контролирани проучвания, обаче са установили, че бета-блокерите са високо ефективни като вторична профилактика (снижение на смъртността с 19-48% и на честотата на реинфаркти с 28%) при пациенти със захарен диабетслед миокарден инфаркт. Проучването UKPDS показа, че бета-блокерите са поне толкова ефективни колкото и АСЕ-инхибиторите по отношение на профилактиката на микро и макроваскуларните усложнения на диабета. Според съвременните препоръки бета-блокерите трябва да се имат пред вид като терапия на първи избор при всички пациенти със захарен диабет и исхемична болест на сърцето, след миокарден инфаркт, и особено при тези с левокамерна систолна дисфункция. Препоръчват се препарати с висока бета-1 селективност, които са доказали неутралност по отношение на въглехидратната и липидна обмяна.
Изтеглете целия брой 2/2004 Suppl.
[:]