[:bg]
Владимир Христов
МБАЛ „Александровска"ЕАД Завеждащ клиника по Ендокринология
Хиперинсулинемията и хипертонията често са съпътстващи заболявания и голям брой доказателства насочват към обща патогенеза, основана върху инсулинова резистентност ("инсулинова хипотеза" за хипертонията). Метформинът подобрява инсулиновата чуствителност в черния дроб и мускулите като главен антихипергликемичен механизъм на действие. Терапията с метформин значително намалява риска отмакроваскуларни диабетни усложнения според UK Prospective Diabetes Study. Положителните клинични резултати в метформиновата група, включват сигнификантно намаление на риска от удар (-41 % vs +14% при лечение със сулфанилурейни препарати или инсулин, р = 0.032), който тясно корелира с промените на артериалното налягане. В допълнение на това, при плацебо-контролиран опит се демонстрира, че метформинът значимо подобрява ендотелната функция, ключов регулатор на съдовия тонус и артериалното налягане при пациенти със захарен диабет тип тт. Въпреки това, клиничните опити показват, че лечението с метформин не е свързано с клинично значими понижения на артериалното налягане при хората. Тези очевидно противоречиви наблюдения са трудни за интерпретация. Или в положителните съдови ефекти на метформина са въвлечени физоилогични системи, нямащи пряко отношение към контрола на артериалното налягане, или контрарегулаторни механизми пречат тези ефекти да доведат до клинично значим антихипертензивен ефект. По-нататъшни проучвания са необходими за разрешаването на този парадокс.
Изтеглете целия брой 2/2004 Suppl.
[:]