[:bg]
А. Пенев, К. Христозов. В. Вълка нова
МБАЛ „Александровска" ЕАД, Интензивно коронарно отделение.
МБАЛ„Св.Марина", Катедра по вътрешни болести-МУ Варна
Захарният диабет е един от основните рискови фактори за ИБС. Целта на настоящото съобщение е да се проучи честота и характеристиката на острия миокарден инфаркт при диабетици. Въз основа на ретроспективен анализ от историите на заболяване са проучени болничната честота и смъртност от ОМИ сред диабетици за 2002 г. в ИКО при МБАЛ „Св. Марина".
Диагнозата ОМИ е поставена от СКЕ и спешни кабинети въз основа на клинични данни, ЕКГ критерии и повишени серумни ензими. През посоченият период в отделението са лекувани 617 пациенти, 158 от които с въглехидратни нарушения (111 със захарен диабет и 47 с намален въглехидратен толеранс). От болните с явен захарен диабет 61 са мъже, 50 – жени (в отношение 1:1,2), на средна възраст 67,6 год.(от 48 до 88г.). Въз основа на ЕКГ промените болните са били с: преден МИ – 62 % , долен МИ- 27 %, ST елевация-8 %, без ST елевация – 3 %. Общата честота на ОМИ сред диабетно болните е 25,6 %, като е най-висока в Vll-ма декада – 34,2 %. Средният болничен леталитет е 14,2%, срещу 19,8% при диабетици.
При настъпване на ОМИ на диетолечение са били 15 % от диабетиците, на перорално -45 %, на инсулиново-19%, на комбинирано – 3 %, без предходно лечение са били 18 % (83 % с новооткрит захарен диабет). Средната продължителност на диабета в първата група е била 5,6 г„ при втората – 10,7 г„ при третата – 15,7 г. и при четвъртата-16,2 г. Посочените резултати определят диабета като водещ рисков фактор за ОМИ, с почти изравнено полово разпределение. Всеки четвърти пациент, претърпял инфаркт, е с въглехидратни нарушения, при наличие на по-лоша крайна прогноза.
Изтеглете целия брой 2/2004 Suppl.
[:]