[:bg]
Ж.Геренова
Първа вътрешна клиника, МБАЛ-ЕАД„Университетска", Тракийски университет -Стара Загора
Цел на настоящото проучване е да се установят проявите и анализират факторите, влияещи на изявата на диабетната макроангиопатия при 55 пациенти със захарен диабет тип 2 (средна възраст 59 ± 10 год.). Продължителността на заболяването е 9 ± 7 год.
Артериална хипертония установихме в 80 % от изследваните пациенти; с давност -11 ±9 год. Подразделихме анализираните 55 болни надве подгрупи – без клинични макроангиопатични усложнения (група I) и с усложнения (група II) като анализирахме влиянието на някои клинични и биохимични фактори за развитието им. В 38,2 % (п = 21) от болните намерихме сигурни клинични данни за диабетна макроангиопатия. Установихме доминиране на сърдечно-съдовите усложнения (прекаран инфаркт на миокарда или тежки ЕКГ промени) в 43 % от тях, прекаран мозъчен инсулт в 24 % и макроангиопатия на долните крайници в 33 %. В 33 % от диабетиците с макроангиопатия, установихме две различни локализации на процеса. Пациентите с диабетна макроангиопатия са със статистически значима по-висока възраст, по-голяма продължителност на захарния диабет и на артериалната хипертония и по-високи стойности на систолното артериално налягане в предходните години, в сравнение с пациентите без клинично изразена диабетна макроангиопатия. В група II е статистически значимо по-висок процента пациенти с непролиферативна ретинопатия спрямо група I (р < 0,05). В същата група, клинично изразената нефропатия е с тенденция за по-висока честота.
В заключение, давността и степента на контрола на систолното артериално налягане при пациентите със захарен диабет тип 2 са допълнителни рискови фактори, към метаболитните нарушения за развитието на макроангиопатичните усложнения.
Изтеглете целия брой 2/2004 Suppl.
[:]