[:bg]Брой: 4/2004
Автор: Г. Петровски, Ч. Димитровски, Т. Миленкович Клиника по ендокринология, диабет и болести на обмяната Медицински факултет, Университет „Св. Св. Кирил и Методий” – Скопие, Македония
Абстракт:
Цел: Да се определи дали 3-дневния гликемичен профил е достатъчно репрезентативен за цялостния метаболитен контрол и да се оцени клиничното приложение на системата за продължително глюкозно мониториране (CCMS) при пациенти с тип 1 захарен диабет.
Материали и методи: В проучването, провеждано в поликлиниката към Клиника по ендокринология, Скопие, бяха включени 18 пациенти със захарен диабет тип 1 (7 мъже и 11 жени, средна възраст 26,7 ± 4,6 г). Средният НbА1С при пациентите беше 8,7 ±1,6% и всички бяха на интензифицирано инсулинолечение (4 апликации на ден). Проведе се CCMS (Minimed CCMS gold) в продължение на 72 часа. Резултатите бяха обсъдение заедно с пациентите и бяха направени съответни промени в дозирането на инсулина. НbА1С беше проследен след 3 месеца.
Резултати: Посредством профилите получени чрез CCMS при всички пациенти се установиха екскурзии на гликемията, които се пропускат при самоконтрола. Бяха регистрирани средно по 0,9 ±1,2 безсимптомни нощни или ранни сутрешни хипогликемични епизода на пациент. Стойности на гликемията над 22,2 mmol/l поради хипогликемии бяха регистрирани при 6 пациента. Продължителни хипергликемични периоди (дефинирани като гликемия над 14 mmol/l в продължение на 5 часа) бяха отетени при 8 души. При четири пациенти беше наблюдавана утринна хипергликемия.
Заключение: Тридневния гликемичен профил, получен чрез CCMS отразява цялостния метаболитен контрол на пациентите. CCMS се осъществява лесно. Беше установено понижение на НbА1С при нашите пациенти след два месеца.
Ключови думи: захарен диабет тип 1, гликемичен контрол, продължително глюкозно мониториране
Изтеглете целия брой 4/2004
[:en]
Author: j. Gerenova1, V. Gadjeva2, S. Popova2, S. Boeva3, D. Penkova3 department of Internal Medicine, ^Department of Chemistry and Biochemistry, ‘Department of Nuclear Medicine, Medical Faculty, Thracian University, Stara Zagora, Bulgaria
Abstract:
The influence of hypothyroidism on oxidative stress is still unclear. To study the effects of thyroid hormones in vivo, patients with a history of total thyroidectomy for thyroid carcinoma present a good model. As all patients are athyroid, severe hypothyroidism develops quickly.
The aim of this study was to investigate the possible induction of oxidative stress and/or alterations to the antioxidant defense system in patients with hypothyroidism who had undergone total thyroidectomy for thyroid carcinoma. They were examinated after withdrawal of thyroid hormone therapy (n = 24) and in euthyroidism (n = 12). The results of the patients were compared with those of the control group (n = 115) from the same area of Bulgaria. We measured the level of lipid peroxidation products – mal-ondialdehyde (MDA) in the plasma, the activities of antioxidative enzimes: superoxide dismutase (SOD) and catalase (CAT) in erytrocytes. MDA levels were significantly higher in patients with hypothyroidism compared to those in euthy-roidism (2,0 ± 0,1 umol/l vs 1,6 ± 0,1 µmol/l p = 0,001). SOD in erythrocytes were significantly lower in hypothyroid patients compared to controls (3000,0 ± 219,4 U/gHb vs. 4547,0 ± 295,3 U/gHb, p = 0,001), while CAT activity was found significantly higher in hypothyroid patients compared to controls and to euthyroid patients (34872,0 ± 1980,0 U/gHb vs 14051,3 ± 1033.0 U/gHb and 9634,7 ± 1960,5 U/gHb, p<0,0001 and p< 0,0001, respectively).
In conclusion, our study shows that severe hypothyroidism of short duration is associated with enhanced oxidative stress and disturbances in antioxidant defense system. These findings might be related to the hypometabolism and hypoperfusion of almost all human tissues.
Keywords: Hypothyroidism, thyroid carcinoma, oxidative stress, antioxidant enzyme activity
[:]