Благоприятен ефект от омега-3 полиненаситени мастни киселини при лекувани със статини пациенти със захарен диабет -

[:bg]

Брой: 4/2009

Автори: Вера Карамфилова, Владимир Христов, Здравко Каменов

Абстракт:

В практиката често се наблюдават случаи на комбинирани дислипидемии, при които монотерапията със статини не води до достатъчна корекция на триглицеридите и HDL. Особено съществен е този проблем при пациенти със захарен диабет (ЗД). Добре известен е неблагоприятният ефект на ниските нива на HDL, който е независим рисков фактор за сърдечно-съдови заболявания.

Цел на настоящото проучване беше да се оцени ефекта върху липидния профил от добавянето на омега-3 полиненаситени мастни киселини (О-3ПНМК) към провежданата базисна терапия със статини с персистираща хипертриглицеридемия.

Пациенти и методи: В това проспективно проучване бяха включени 10 души (мъже/жени = 6/4) на средна възраст 52,6 ± 10,4 г. със ЗД тип 2 с давност от 1 до 23 г., на лечение със статини в стабилна доза от поне една година. О-3ПНМК (Триомега, Borola) в доза 1500 мг дневно се добави към лечението със статин за срок от три месеца, без да се правят допълнителни диетични интервенции. Преди и след приложението на Триомега бяха регистрирани следните показатели: телесно тегло, ИТМ, обиколки на талията (Т) и ханша (Х), телесен състав (импедансен метод), артериално налягане, липиден и кръвно-захарен профили, НbА1с, ASAT, ALAT, GGT, АР, CPK, CRP, фибриноген.

Резултати: След лечението се установи сигнификантно намаление на триглицеридите спрямо изходните стойности (2,5±1,1 спрямо 3,8±1,4; р<0,001), талията (103,6±15,2/ 106,4±15,7 см), отношението Т/Х (0,93 ±0,07/0,96±0,06), HbA1c (5,7±1,0 / 6,6±0,9%), КЗ на гладно (6,4±1,1 /7,3±1,5 ммол/л) ? за всички р<0,05 и повишение на HDL (1,1±0,3 / 1,0±0,2 ммол/л; р<0,01).

Заключение: Добавянето на О-3ПНМК към базисната терапия със статин е (1) ефективен способ за постигане на цялостен контрол на липидния профил при пациенти със ЗД тип 2 и дислипидемия, който не може да се повлияе само със статини и (2) способства за подобряване на гликемичния контрол.

Ключови думи: омега-3 полиненаситени мастни киселини, дислипидемия, захарен диабет тип 2, статини

Изтеглете целия брой 4/2009

[:en]

Issue: 4/2009

Author: Vera Karamfilova, Vladimir Christov, Zdravko Kamenov

Abstract:

In clinical practice there are frequently observed cases of combined dyslipidemia, when monotherapy with statins does not result in sufficient correction of triglycerides and HDL. This problem is essential for patients with diabetes. Well-known is the unfavorable effect of the low levels of HDL, which is an independent risk factor for cardiovascular disorders.

The aim of this study was to evaluate the effect of by adding of omega-3 polyunsaturated fatty acids to the current basic therapy with statins on the lipid profile in patients with persisting hypertriglyceridemia.

Patients and methods: In this prospective study were involved 10 patients (male/female = 6/4) at average age 52,6±10,4 years with diabetes type 2, treated with statins at a stable dose for at least 1 year. Omega–3 polyunsaturated fatty acids (Triomega, Borola) at a daily dose of 1500 mg was added to the treatment with statins for three months, without other life-style interventions (diet, physical activity etc.). Before and after the treatment with Triomega the following parameters were evaluated: body weight, BMI, waist (W) and hip (H) circumferences, body composition and fat content (impedance method), blood pressure, lipid and blood sugar profiles, HbA1c, ASAT, ALAT, GGT, AP, CPK, CRP, fibrinogen.

Results: A significant decrease of triglycerides (2,5±1,1 vs. 3,8±1,4; p<0,001), waist circumference (103,6±15,2 vs. 106,4±15,7 cm), W/H ratio (0,93±0,07 vs. 0,96±0,06), HbA1c (5,7±1,0 vs. 6,6±0,9%), fasting plasma glucose (6,4±1,1 vs. 7,3±1,5 mmol/l) – all p<0,05 and increase of HDL (1,1±0,3 vs.1,0±0,2 mmol/l; p<0,01) were observed after the treatment.

Conclusion: The addition of omega–3 polyunsaturated fatty acids to the basic therapy with a statin is (1) an effective approach to achieve adequate control on the lipid profile in patients with diabetes type 2 and dyslipipemia, which can not be reached only by statins, and (2) contribute to on improvement in the glucemic control.

Keywords: omega–3 polyunsaturated fatty acids, dyslipidemia, diabetes mellitus type 2, statins.

Download the full issue 4/2009

[:]