Феохромоцитом: макери за малигнен характер и постоперативен рецидив -

[:bg]

Брой: 3/2009

Автори: Атанаска Еленкова, Радина Иванова, Сабина Захариева, Людмила Матева, Стефан Петров

Абстракт:

Сред всички надбъбречни тумори феохромоцитомите са най-трудни за диагностициране и са свързани с най-висок сърдечно-съдов риск. Независимо от усъвършенстваните диагностични методи остават нерешени 2 основни проблема: късното диагностициране и липсата на сигурни критерии за малигненост. Цел на натоящето проучване беше изследването на някои имунохистохимични и генетични маркери за диференциране на малигнените от бенигнени феохромоцитоми.

Материал и методи: В проучването бяха включени 40 лица (21 мъже и 19 жени), оперирани за феохромоцитом. Извърши се имунохистохимичен анализ върху хистологични препарати от екстирпираните тумори и генетичен анализ при лицата, суспектни за фамилен феохромоцитом, според съвременния алгоритъм.

Резултати: Липсваше корелация между размера на тумора и риска от малигнен характер. Традиционните хистологични белези за малигненост, като ядрен атипизъм, капсулна и съдова инвазия, митози бяха честа находка както при малигнените варианти, така и при феофромоцитомите с доброкачествена еволюция. Имунохистохимичният анализ установи ниска МIВ1 експресия и позитивна реакция за VEGF при при всички изследвани тумори и сигнификантно понижена експресия на Clusterin при феохромоцитомите от пациентите с болест на von Hippel-Lindau. Фамилни форми на феохромоцитом се установиха при 20 % от изследваните лица. Малигнени тумори се доказаха при 5% от пациентите, а постоперативни рецидиви се наблюдаваха при 4 пациенти (10%), като при 3 от тях се доказа фамилен характер на тумора.

Изводи: Диференцирането на маалигнените от бенигнените феохромоцитоми не боже да бъде основано на имунохистохимичните маркери МIВ 1, VEGF и Clusterin. Единствени критерии за малигненост при този тумор остават наличните далечни (хематогенни) метастази. При фамилните форми на феохромоцитом, носителството на определени мутации се оказва по-добър предиктор за характера на тумора и риска от постоперативен рецидив. Носителството на мутантен VHL-ген е свързано с бенигнен характер на тумора и с много висок риск от постоперативни рецидиви.

Ключови думи: туморогенеза; Clusterin; VEGF; SDHB, SDHC и SDHD.

Изтеглете целия брой 3/2009

[:en]

Issue: 3/2009

Author: Atanaska Elenkova, Radina Ivanova, Sabina Zacharieva, Ludmila Mateva, Stefan Petrov

Abstract:

Among all adrenal tumors pheochromocytomas are the most difficult to diagnose and are associated with the highest cardiovascular risk. Inspite of the refined diagnostic methods two major problems remain unresolved: late diagnosis and the lack of reliable criteria for malignancy. The aim of this study was to investigate some immunohistochemistry and genetic markers for differentiation between malignant and benign pheochromocytomas.

Мaterial and methods: 40 subjects (21 men and 19 women), operated on for pheochromocytoma were enrolled in the study. Immunohistochemical analysis on sections from praffin-embedded tumor tissue was performed. Genetic analysis according to the contemporary algorithm was performed in patients suspicious for familial forms of pheochromocytoma.

Results: We did not find any correlation beween the tumor size and the risk of malignancy. Traditional histological signs of malignancy such as nuclear atypism, capsular and vascular invasion and mytoses were frequent findings not only in malignant but also in benign tumors. Immunohistochemical analysis revealed low МIВ1 expression and positive VEGF staining in all investigated tumors and significantly decreased Clusterin expression in pheochromocytomas associated with von Hippel-Lindau disease (VHL). Eith patients (20%) were diagnosed with familial pheochromocytomas. Clinically malignant tumors (with distant metastases) were found in 5% of the patients. Postoperative recidives were observed in 4 patients (10%), 3 of them diagnosed with familial forms of pheochromocytoma.

Conclusions: Differentiation between malignant and benign pheochromocytomas can not be based on immunohistochemistry markers МIВ 1, VEGF and Clusterin. The presence of distant (hematogenous) metastases remains the only reliable criterion for malignancy. Certain mutations in familial forms of pheochromocytoma could be better predictors for the tumor behavior and the risk of postoperative recidive. Carriers of mutant VHL-gene develop benign pheochromocytomas but have a very high risk of postoperative recidives.

Keywords: pheochromocytoma; tumorigenesis; Clusterin; VEGF; SDHB, SDHC; SDHD

Download the full issue 3/2009

[:]