[:bg]
Цел на проучването е да бъде изследвана асоциацията (честотата) на автоимунните тиреоидни заболявания (АТЗ) при възрастни пациенти с МетС и ОБ, като бъдат потърсени статистически значими разлики в показателите между групите с и без тиреоидни нарушения
Материал и методи: изследвани са 231 лица на средна възраст 43 ± 13 г (189 жени и 42 мъже), от тях 90 с ОБ и 141 с МетС, преценен по критериите на IDF (2005). При част от случаите е провеждано лечение с метформинови препарати в различни срокове и дозировки. Извършени са следните изследвания: ТСХ, СТ4, ТРО-Аm, ТСХ-РАТ, и инсулин (всички с хемилуминисцентен анализ, CMIA), плазмена глюкоза, триглицериди (ТГ), общ холестерол и HDL (чрез директни ензимни методи). Данните са обработени статистически с версията SPSS (Window 13)
Резултати: 130 (56,3%) от изследваните 231 пациенти отговарят на критериите за АТЗ с различна функционална характеристика: 101 (43,7%) с данни за хипотиреоидизъм (тиреоидит на Хашимото, хипотиреоидна фаза), 15 (6,5%) с тиреотоксикоза (Базедова болест), 14 (6,1%) с еутиреоидни форми на тиреоидит на Хашимото. Честотата на хипотиреоидизма (субклиничен, манифестен) е три пъти по-висока при жените (48,7%) спрямо тази при мъжете (16,6%). Съпоставката на данните по отношение броя, средната възраст, теглото и ИТМ (средно 37 kg/m2) между пациентите с хипотиреоидизъм (група А) и тези без данни за тиреоидна дисфункция (група В) не показва статистически значими разлики, но такива се установяват по отношение стойностите на ТСХ, ТРО-Аm, както и честотата на АХ (съответно 67,3% и 54,5%). Налице са статистически значими корелации между ТСХ, ТГ и Хол в гр. А, но такива не се доказват при еутиреоидните пациенти (гр. В). И при двете групи е налице еднаква по степен инсулинова резитентност (HOMA-IR 3,10-3,15), като честотата на ЗД-2, НГТ и/или НГГ при МетС е сходна (67-70%), надхвърляща неколкократно тази при пациентите с ОБ от гр. А (10%) и гр. В (12%).
Обсъждане: Високата честота на автоимунния хипотиреоидизъм в изследваната кохорта пациенти, надхвърляща тази в общата популация, се отнася за клинични случаи с високостепенно централно затлъстяване и МетС. Същата корелира с по-висока честота на АХ и дислипидемия, а в случаите с МетС и с честотата на глюкозен интолеранс и ЗД-2. Възможните фактори за високата коморбидност на МетС, ОБ и АТЗ с хипотиреоидизъм могат да бъдат свързани с инсулинова резистентност и ефект на адипоцитокините върху метаболизма на тиреоидните хормони на периферно и централно ниво. Би могло да се предполага, че лечението с метформинови препарати има пермисивна роля за изява на автоимунни функционални нарушения, свързани с модулиращия ефект на метформина върху NIS-промотера и натрупавено на йод в жлезата, доказано при някои последни проучвания.
Заключение: При пациенти с МетС и централно ОБ е необходимо насочено изследване на тиреоидната функция за субклинични нарушения, специално при тези, провеждащи лечение с метформин.Коригирането на същите намалява сърдечно-съдовия риск и благоприятства постигането на по-добър краен ефект от лечението.
Изтеглете целия брой 2/2014
[:en]
Introduction: The metabolic syndrome (MS) and central obesity (Ob) could be linked to many endocrine abnormalities including thyroid dysfunction and thyroid diseases of autoimmune origin.
The aim of the study was to investigate the association (prevalence) of autoimmune thyroid diseases (ATD) in adult patients with MS and Ob and to search for statisticaly significant differences between the groups with and without thyroid dysfunction according to a number of parameters.
Material and methods: A total of 231 patients were included in the study (189 women and 42 men, at mean age 43 ± 13 years), 90 with Ob and 141 with MS (IDF criteria, 2005). Some of the patients were treated with metformin in different daily dosage and over various periods of time. Laboratory assessment included measurement of serum TSH, FT4, TPO antibodies, TSH-R-Abs, and insulin (all measured using chemiluminescent assay techniques,CMIA), as plasma glucose level, triglycerides (TG), total cholesterol and HDL-cholesterol (using direct enzymatic methods).
Results: Out of 231 examined patients, thyroid autoimmune disorders with different degree of thyroid dysfunction were found in 130 pts (56,3%), including 101 pts (43,7%) with hypothyroidism (hypothyroid phase of Hashimoto’s thyroiditis), 15 pts (6,5%) with Graves’ disease, 14 (6,1%) with Hashimoto’s thyroiditis in euthyroid phase. The prevalence of autoimmune hypothyroidism (subclinical and overt) was three times higher in women (48,7%) than in men (16,6%). Comparison between the two study groups – group A – patients with hypothyroidism and group B – patients with no thyroid dysfunction, did not show any statistically significant differences in the number of included patients, mean age, weight, and BMI (mean BMI 37 kg/m2). Statistically significant differences found were in TSH, TPO antibodies, and the prevalence of arterial hypertension (67,3% in group A and 54,5% in group B). TSH correlated with TG and total cholesterol levels in group A, and showed no such correlation in the euthyroid group (group B). The patients in the two study groups had similar degree of insulin resistance (HOMA-IR 3,10 – 3,15). The patients with MS exhibited a higher prevalence of diabetes mellitus type 2, impaired glucose tolerance (IGT) and impaired fasting glucose (IFG) (a total of 67-70%), and the risk was similar in patients with and without hypothyroidism. Patients with Ob had a much lower incidence of glucose intolerance – 10% in group A and 12% in group B.
Discussion: The high prevalence of autoimmune hypothyroidism (Hashimoto’s thyroiditis) in our cohort,exceeding the known population prevalence, is related to the inclusion of clinical cases of higher degree of central obesity and metabolic syndrome. Patients with autoimmune hypothyroidism exhibited higher rates of arterial hypertension and dyslipidemia, and in the presence of MS – higher rate of glucose intolerance and diabetes mellitus type 2. The high comorbidity of MS, Ob and ATD may be linked to insulin resistance and the effect of adipocytokines on thyroid hormone metabolism at peripheral and central levels. It could be hypothesized that metformin plays a permissive role in the development of autoimmune and functional thyroid disorders, which was recently reported to be linked to the modulating effect of metformin on the NIS promoter and the in a consequent change in the thyroid iodine pool.
Conclusion: Patients with central obesity and metabolic syndrome, especially those receiving metformin, should be routinely screened for subclinical thyroid dysfunction and treated accordingly. This would favor a reduction in the overall risk of cardiovascular disease and improve treatment outcomes.