[:bg]
Материал и методи: Общо 111 лица – 69 жени и 42 мъже (средна възраст 42,8 ± 14,7 години, среден индекс на телесна маса (ИТМ) 30,0 ± 6,8кг/м2) с НормГТ, разделени в 5 групи според ИТМ: 28 лица с нормално тегло, 32 лица с наднормено тегло, 25 лица със затлъстяване Iст., 15 лица със затлъстяване II ст., и 11 лица със затлъстяване IIIст., и в 2 групи според наличието на метаболитен синдром (МС) – 47 лица с МС и 64 контроли са включени в срезово проучване. Глюкозният толеранс е оценен посредством ОГТТ. Измерени са антропометричните параметри, артериалното налягане, серумните липиди и С-реактивния протеин. Телесният състав е оценен чрез биоимпедансен анализ (Inbody 720). Наличието на САД е установено чрез ANX-3,0 метод, използващ честотен анализ в хода на стандартните клинични тестове – дълбоко дишане, Валсалва проба и изправяне от седнала позиция.
Резултати: Симпатикусовата и парасимпатикусовата активност в покой и изправяне са значимо намалени при затлъстяване IIст. (съответно p=0,005, p = 0,001 и p = 0,049, P = 0,004) и IIIст. (съответно p = 0,037, p = 0,019 и p = 0,019, p = 0,023) в сравнение с нормалното тегло, и парасимпатикусовата активност при теста с дълбоко дишане е снижена при всички групи със затлъстяване (съответно p = 0,018, p = 0,003 и p = 0,001) спрямо нормалното тегло. При наличие на МС симпатикусовата активност е значимо понижена в покой (р = 0,035) и изправяне (р = 0,035), и повишена при Валсалва пробата (р = 0,002) спрямо контролите, докато парасимпатикусовата активност е сигнификантно снижена при теста с дълбоко дишане (р = 0,039) спрямо контролите и не се демонстрира значина разлика в покой и изправяне между двете групи. Установи се сигнификантна негативна корелация между симпатикусовата и парасимпатикусовата активност и ИТМ, обиколката на талията, % общотелесна мастна маса, висцералната матсна маса, систолното и диастолното артериално налягане, общия и LDL холестерола, и С-реактивния протеин.
Заключение: Затлъстяването е свързано с наличие на сърдечно-съдова автономна дисфункция, която се задълбочаване с увеличаване степента на затлъстяване и при наличие на метаболитен синдром. Централното затлъстяване, артериалното налягане, общия и LDL холестерол и С-реактивния протеин корелират с нивото на симпатикусовата и парасимпатикусовата активност и увеличават сърдечно-съдовия риск при лица с НормГТ.
Изтеглете целия брой 1/2014
[:en]
Material and methods: A total of 111 subjects – 69 females and 42 males (mean age 42.8 14,7 years, mean BMI 30,0 ± 6,8kg/m2) with NGT, divided into 5 groups according to BMI: 28 normal weight, 32 overweight, 25 obesity class I, 15 class II, and 11 class III, and into 2 groups according the presence of Metabolic syndrome (MetS) – 47 with MetS and 64 controls were enrolled in a cross-sectional study. Glucose tolerance was studied during OGTT. Anthropometric indices, blood pressure and serum lipids were measured. Body composition was estimated by impedance analysis (InBody 720). The presence of CAD was assessed by ANX-3,0 using frequency-domain analysis during standard clinical tests – deep breathing, Valsalva and standing from a seated position.
Results: Sympathetic nervous system (SNS) and parasympathetic nervous system (PSNS) activity at rest and standing were significantly decreased in obesity class II (p = 0,005, p = 0,001 and p = 0,049, p = 0,004, resp.) and class III (p = 0,037, p = 0,019 and p = 0,019, p = 0,023, resp.) as compared to normal weight, and PSNS activity during deep breathing was diminished in all obesity groups (p = 0,018, p = 0,003 and p = 0,001, resp.) as compared to normal weight. In the presence of MetS SNS activity is significantly declined at rest (p = 0,035) and standing (p = 0,035), and increased during Valsalva (p = 0,002) as compared to controls, whilst PSNS activity is significantly lower during Deep breathing (p = 0,039) as compared to controls, and there was no statistically significant difference at rest and standing between groups. Significant negative correlation was observed between SNS and PSNS activity and BMI, waist, total body fat, visceral fat area, systolic and diastolic blood pressure, total and LDL cholesterol, and hsCRP.
Conclusion: Obesity is associated with cardiovascular autonomic function deterioration which worsen with the progression of obesity stage and the presence of MetS. Central obesity, blood pressure, total and LDL cholesterol and hsCRP correlate with autonomic dysfunction and increase cardiovascular risk in subjects with NGT.