[:bg]
Брой: 4/2012
Автор: д-р Жейна Чернева, проф. д-р Стефан Денчев, д-р Радостина Чернева
Абстракт:
Увод: Значението на показателите за oстра (гликемия на гладно и гликемия при хоспитализацията), персистираща (средна, времево-усреднена гликемия – TAG, хипергликемичен индекс – HGI) и хронична хипергликемия (изчисленасредна глюкоза – eAG и гликиран хемоглобин – HbA1c) като диагностични маркери за латентни нарушения на глюкозния метаболизъм (ГМ) при пациенти с остър коронарен синдром (ОКС) е все още неизяснено.
Цел: Да се определи значението на показателите за остра, персистираща и хронична хипергликемия като диагностични маркери за латентни нарушения на ГМ при пациенти с ОКС.
Методи: При 185 (72,5%) oт 255 пациенти са определени показателите за остра, персистираща и хронична хипергликемия. Изчислиха се средните им стойности и се сравниха между отделните по подгрупи пациенти по отношение на ГМ и ОКС. Чрез ROC анализ се определиха хипергликемичните показатели, които могат да бъдат използвани като диагностични за нарушения на гликемията на шестия месец и първата година след индексното събитие.
Резултати: Средните стойности на хипергликемични показатели, с изключение на гликемията при хоспитализацията, не се различават между отделните подгрупи ОКС (STEMI/NSTEMI/НАП). Групите Здрави/ Новооткрит ЗД тип 2, Предиабет показват разлика само на първата година по отношение нагликемията на гладно (p=0,003), гликемията при приема (p=0,009) и TAG (p=0,027).
Заключение: Гликемията на гладно (p=0,003), гликемията при приема (p=0,009) и TAG (p=0,027) могат да бъдат използваникато диагностични за развитие на трайни нарушения на ГМ, една година след ОКС.
Ключови думи: остър коронарен синдром, хипергликемия, дислипидимия.
[:en]
Issue: 4/2012
Author: MD. Zheina Cherneva, prof. MD. Stefan Denchev, MD. Radostina Cherneva
Abstract:
Background: The significance of acute (at admission and fasting glycaemia), persistent (mean glucose, hyperglycaemic index – HGI, time average glucose – TAG) or chronic hyperglycaemia (estimated average glucose – eAG and glycated hemoglobin – HbA1c,) as diagnostic markers for latent impairments of glucose metabolism (GM) in patients with ACS is still elusive in clinical practice.
Aim: To identify the significance of the indicators for acute, persistent and chronic hyperglycaemia as diagnostic markers for latent impairments of GM in patients with ACS
Methods: Indicators for acute, persistent and chronic hyperglycaemia were defined. In 185 (72,5%) outdor 255 patients with ACS. Their mean values were calculated and compared between the different ACS and GM groups of patients. By ROC analysis were determined indicators for hyperglycaemia that could be used as diagnostic for the impairments of glycaemia six months and one year after the index event.
Results: The mean values of the hyperglycaemia indicies, except glycaemia at admission, didn’t differ between the subgroups of ACS (STEMI/NSTEMI/UAN). The groups of patients – without dysglycaemia, newly found prediabetes and diabetes showed a difference аt the first year in the fasting glycaemia (p=0,003), admission glycaemia (p=0,009) and TAG (p=0,027).
Conclusion: Fasting glycaemia (p=0,003), admission glycaemia (p=0,009) and TAG (p=0,027) could be used as diagnostic for the persistent impairments of glucose metabolism, one year after ACS.
[:]