[:bg]
Брой: 4/2011
Автор: Е. Начев, Г. Кирилов, И. Атанасова, Й. Матрозова, К. Калинов, С. Захариева
Абстракт:
Акромегалията се съчетава с висока честота на артериална хипертония (АХ). В патогенезата на АХ при акромегалия участват различни механизми, голяма част от които не са добре проучени.
Цел. Да се установи честотата на АХ при болни с акромегалия; да се изследва връзката между активността на акромегалията и АХ; да се установят промени в някои хуморални фактори участващи в патогенезата на АХ и увредта на съдовата стена (Активен ренин (АР), Алдостерон, Простагландин Е2 (PgE2), Съдов ендотелен растежен фактор (VEGF).
Пациенти и методи. В проучването бяха включени 61 болни с акромегалия, разделени в две групи (41 с активна и 20 с неактивна), всяка от тях разделена на 2 подгрупи- с и без АХ, сравнени с 41 клинично здрави контроли и 117 контроли с есенциална хипертония. Растежният хормон (РХ) беше измерен чрез флуороимунологичен метод. АР – по IRMA метод. Алдостеронът- по радиоимунологичен метод. PgE2 и VEGF бяха измерени по ELISA метод.
Резултати. Установихме висока честота на АХ при болни с акромегалия – 54,1%. Не намерихме връзка между активността на акромегалията и АХ. Установихме сигнификантрно по-нискък АР, при болните с акромегалия, без АХ, спрямо здравите контроли, което най-вероятно е следствие на хиперволемията. Бе установен повисок АР при болните с акромегалия и АХ, спрямо контролите с ЕХ. Нивото на алдостерона е сигнификантно по-високо при болните с акромегалия и АХ, спрямо тези без АХ. Бяха установени и сигнификантно по-високи стойности на съотношението Алдостерон/АР при активност на акромегалията. Това говори за относително активиране на ренин- ангиотензин-алдостероновата система /РААС/ в условия на хиперволемия при болните с акромегалия. Установихме значимо по-ниски нива на PgE2, при болните с акромегалия, спрямо здравите контроли и тенденция за по-ниски нива при активност на акромегалията. Не установихме разлика в нивата на VEGF, при болните с акромегалия (общата група, както и тези без АХ) сравнени със здрави контроли, както и при болните с акромегалия с и без АХ.
Изводи. Акромегалията се асоциира с висока честота на АХ. Няма зависимост между активността на акромегалията и АХ. При акромегалия, РААС е относително активирана спрямо хиперволемията, а PgE2 е потиснат, като най- вероятно и двете системи съучастват в патогенезата на АХ при акромегалия. Най-вероятно VEGF не съучаства в промените при акромегалия (АХ, съдова увреда, туморогенеза).
Ключови думи: акромегалия, артериална хипертония, РААС, PgE2, VEGF.
[:en]
Issue: 4/2011
Author: E. Natchev, G.Kirilov, I. Atanasova, J. Matrozova, K. Kalinov, S. Zacharieva
Abstract:
A high prevalence of hypertension (HTN) in acromegaly has been reported. Different mechanisms, which have not been clearly elucidated yet, participate in the pathogenesis of HTN in acromegalic patients.
Aim. To determine the prevalence of HTN in acromegalic patients; to investigate the relationship between the disease activity in acromegaly and HTN; to investigate the changes in some humoral factors, playing role in the pathogenesis of HTN and in the alteration of the vessel wall (active renin (AR), aldosterone, Prostaglandine E2 (PgE2), Vascular Endothelial Growth Factor (VEGF).
Patients and methods. The study population consisted of 61 patients with acromegaly, divided into 2 groups (41 with active acromegaly and 20 patients witn nonactive acromegaly) and each group was divided into 2 subgroups- with or without HTN. These cases were compared with 41 healthy controls and 117 controls with essential HTN. Growth hormone was measured by fluorometric assay and active renin- by IRMA. Aldosterone was measured by radioimmunoassay. PGE2 and VEGF were measured using ELISA method.
Results. А high prevalence of HTN was found in acromegalic patients – 54,1%. There was no statistically significant relationship between the activity of acromegaly and HTN. We found a lower active renin in patients with acromegaly without HTN compared to healthy controls, possibly explained by the state of hypervolemia. Also, a higher active renin was found in acromegalic hypertensive patients, compared to patients with essential HTN. Aldosterone was higher in patients with acromegaly and HTN, compared to patients with acromegaly without HTN. We found a higher aldosterone/active renin ratio in patients with active acromegaly. This is in favour of a relative activation of the reninangiotensin- aldosterone system (RAAS) in relation to the state of hypervolemia in patients with acromegaly. We found lower levels of PgE2 in patients with acromegaly compared to healthy controls as well as a tendency to lower levels in active acromegaly. There was no difference in levels of VEGF in patients with acromegaly (in the whole population or in patients without HTN) compared to healthy controls, or in acromegalic hypertensive patients compared to patients with acromegaly without HTN.
Conclusions. Acromegaly is associated with a higher prevalence of HTN. There is no significant relationship between the activity of acromegaly and HTN. RAAS is relatively activated in relation to hypervolemia and PGE2 is suppressed, and possibly both of them participate in the pathogenesis of HTN in acromegaly. Probably VEGF does not participate in pathologic changes in acromegaly (HTN, vessel alteration, tumorogenesis).
[:]