[:bg]
Брой: 2/2011
Автор: Цветалина Танкова, Невена Чакърова, Лилия Даковска, Илиана Атанасова
Абстракт:
През последните години нараства необходимостта от разработване на стратегии за скрининг и диагноза на захарен диабет, които ще позволят ефективно ранно установяване на заболяването. Целта на настоящото проучване е да се изследва HbA1c при лица с различен глюкозен толеранс – нормален глюкозен толеранс (НормГТ), нарушена гликемия на гладно (НГГ), нарушен глюкозен толеранс (НГТ) и новооткрит захарен диабет (НЗД) и да се направи оценка на потенциалната роля на HbA1c като диагностично средство за диабет и предиабет.
Изследвани са 2134 лица (899 мъже и 1235 жени), на възраст 50,3±13,9 години и среден ИТМ 29,5±6,2 кг/м2, които са разпределени в 4 групи – 1198 с НормГТ, 313 с НГГ, 241 с НГТ и 382 с НЗД. При всички участници е проведен ОГТТ, като категориите на глюкозен толаранс са определени според критериите на СЗО (2006). Плазмената глюкоза на гладно и на 2-я час е изследвана по хексокиназен ензимен метод. HbA1c е изследван чрез имуно-турбидиметричен метод. Анализът на данните е осъществен с SPSS 17.0. За оценка на специфичността и чувствителността на HbA1c за диагноза на предиабет и диабет е използван анализ с ROC криви.
Установи се значимо по-високо ниво на HbA1c при НГТ (5,72±0,61%), НГТ (5,84±0,63%) и НЗД (7,5±1,69%) в сравнение с НормГТ (5,23±0,65%) (p<0.0001). НГГ и НГТ показаха значимо по-нисък HbA1c спрямо НЗД (p<0,0001), като лицата с НГТ демонстрираха значимо по-висок HbA1c спрямо НГГ (p=0,02). Установи се значима положителна корелация между HbA1c и плазмена глюкоза на гладно (r=0,78, p<0,001) и на 2-я час (r=0,76, p<0,001). ROC анализът показа силна зависимост между HbA1c и недиагностициран диабет, с площ под ROC кривата (AUCROC) 0,958 (95% CI: 0,946-0,970), както и предиабет – AUC-ROC 0,729 (95% CI: 0,7020,755). Установи се оптимална стойност на HbA1c за диагноза на диабет 6,1%, с чувствителност 86% и специфичност 92%. Оптималната диагностична стойност на HbA1c за предиабет е 5,5%, с чувствителност 71% и специфичност 64%.
В заключение, HbA1c се оказва полезно, надеждно и удобно средство за идентифициране на лица с предиабет и диабет и трябва да се има предвид при разработване на стратегии за скрининг и диагноза на захарен диабет.
Ключови думи: HbА1c, диагноза, диабет, предиабет.
[:en]
Issue: 2/2011
Author: Tsvetalina Tankova, Nevena Chakarova, Lilya Dakovska, Iliana Atanassova
Abstract:
During recent years there is an increasingly recognized need to develop strategies for diabetes screening and diagnosis that will allow effective early disease detection. The aim of the present study is to assess HbA1c in subjects with different glucose tolerance – normal glucose tolerance (NGT), impaired fasting glucose (IFG), impaired glucose tolerance (IGT) and newlydiagnosed diabetes (NDD) and to evaluate the potential role of HbA1c as a diagnostic tool for undetected diabetes and prediabetes.
A total of 2134 subjects (899 males and 1235 females), of mean age 50,3±13,9 years and mean BMI 29,5±6,2 kg/m2 were included in the study. According to glucose tolerance they were divided into 4 groups – 1198 with NGT, 313 with IFG, 241 with IGT and 382 with NDD. All participants underwent a standard OGTT; categories of glucose tolerance were defined according to 2006 WHO criteria. Fasting and 2-hour plasma glucose was measured by a hexokinase enzyme method. HbA1c was measured by an immunoturbidimetric method. Statistical analysis of data was performed by SPSS 17.0. Receiver operating characteristic (ROC) curve analysis was used to examine the sensitivity and specificity of HbA1c for detecting diabetes and prediabetes.
HbA1c was significantly higher in all groups with altered glucose tolerance – 5,72±0,61% in IFG, 5,84±0,63% in IGT and 7,5±1,69% in NDD as compared to NGT – 5,23±0,65% (p<0,0001). There was significant difference in HbA1c between the two prediabetic states (p=0,02); HbA1c of both groups being significantly lower as compared to NDD (p<0,0001). Significant positive correlation was established between HbA1c and both fasting (r=0,78, p<0,001) and 2- hour plasma glucose (r=0,76, p<0,001). ROC analysis demonstrated strong correlation between HbA1c and undiagnosed diabetes, with an area under the ROC curve (AUC-ROC) of 0,958 (95% CI: 0,946-0,970), as well as with undiagnosed prediabetes – AUC-ROC of 0,729 (95% CI: 0,702-0,755). The optimal cut-off level of HbA1c for diagnosis of diabetes was 6,1% with a sensitivity of 86% and specificity of 92%. The optimal cut-off level of HbA1c for undiagnosed prediabetes (IFG and IGT) appeared to be 5,5% with a sensitivity of 71% and specificity of 64%.
In conclusion, HbA1c appears to be a useful, convenient and reliable tool for identifying subjects with prediabetes and diabetes and it should be considered in the development of diagnostic strategies.
Keywords: HbA1c, diagnosis, diabetes, prediabetes.
[:]
