[:bg]
Брой: 1/2009
Автор: К. Христозов
Абстракт:
Сърдечно-съдовата система e прицел за действието на щитовидните хормони, което е причина при явна тиреоидна дисфункция да бъдат наблюдавани голям спектър от сърдечни промени. Тези нарушения при пациенти със субклинична тиреоидна дисфункция (СТД) едва напоследък се проучват в подробности. Субклиничните тиреоидни нарушения, характеризиращи се с промени в стойностите на TSH при нормални серумни концентрации на FT4 и FT3 са свързани с редица неблагоприятни ефекти върху сърдечно-съдовата сиситема. Провеждането на лечение и проследяване на пациенти със СТД, както и необходимостта от популационен скрининг са обект на дебати.
Основният сърдечносъдов риск при възрастни пациенти със субклиничен хипертиреоидизъм е предсърдното мъждене, а при млади и на средна възраст пациенти, влошено качеството на живот поради повишение на сърдечната честота и намаление на физическия капацитет. При субклиничен хипотиреоидизъм наред с промените в сърдечната хемодинамика, съпътстващата дислипидемия, диастолната хипертония, ендотелна дисфункция и нарушенията в съсирваемостта допринасят за повишение на риска от атеросклероза.
Лечението на субклиничната тиреоидна дисфункция трябва да бъде съобразено с индивидуалния сърдечно-съдов риск, с внимателно мониториране и проследяване на пациентите.
[:]