Клинична приложимост на дефиницията за метаболитен синдром на Международната Диабетна Федерация при пациенти с тип 2 захарен диабет

Целта на настоящето кроссекционно проучване бе да се характеризира метаболитния синдром според дефиницията на МДФ при представителна група пациенти с тип 2 захарен диабет. 63 пациента (34 жени, 29 мъже) със следните показатели-възраст 52,0±8,7г., BMI 31,5±6,3 kg/m2, отношение талия/ханш 0,90±0,08, обиколка талия 101,8±14,7 cm, систолично артериално налягане 148±27 mmHg, диастолично артериално налягане 96±16 mmHg, триглицериди 2,11±1,31 mmol/l, HDL холестерол 1,11±0,44 mmol/l (средни±SD) участвуваха в проучването. Метаболитният синдром бе дефиниран със задължителния компонент обиколка талия ≥ 80 cm за жените и ≥ 94 cm за мъ- жете и наличието на още два от следните: повишени триглицериди ≥ 1,7 mmol/l, понижен HDL холестерол < 1,29 за жените и < 1,03 mmol/l за мъжете, повишено артериално налягане ≥ 130/ 85 mmHg и предишно диагностициран тип 2 диабет. Инсулиновата чувствителност бе определена със златния стандарт-мануална хиперинсулинемична еугликемична кламп техника, изразена като количество метаболизирана глюкоза (M) и хомеостазния модел (HOMA-IR).

 

Метаболитен синдром бе диагностициран при 51 пациента (80,9 %) – 30 жени (88,2 %) и 21 мъже (72,4 %). 19 пациента (37,2 %) бяха с 4 компонента на метаболитния синдром, 18 (35,3 %) – с 3 и 14 (27,5 %) с 5 компонента на метаболитния синдром. Най-висок процент от пациентите (72,5 %) се характеризираха с повишено артериално налягане, следвани от тези с повишени триглицериди (58,8 %) и понижен HDL холестерол (56,9 %). Комбинирана дислипидемия (високи триглицериди и нисък HDL холестерол) бе установена при 31,4 % от пациентите. Най-честият компонент на метаболитния синдром при женския пол бе повишеното артериално налягане (80 %), а при мъжкия пол-пониженият HDL холестерол (76,2 %). Инсулиновата чувствителност на пациентите с метаболитен синдром (M) 3,238±1,673 mg/kg/min бе сигнификантно по-ниска от тази на пациентите без метаболитен синдром-M 6,893±3,846 mg/kg/min, p<0,001. HOMA-IR на пациентите с метаболитен синдром 5,89±3,60 бе сигнификантно по-висок от този на пациентите без метаболитен синдром 2,36±1,55, p<0,01.

 

В заключение, представените данни за честотата на метаболитния синдром при тази представителна група пациенти с тип 2 захарен диабет, според критериите на МДФ, са подобни на предишно публикувани при същата група пациенти, прилагайки критериите на СЗО. Има известна разлика в характеристиката на компонентите между двете дефиниции. Компонентите на дефиницията на МДФ са лесно измерими и достъпни, което я прави полезно диагностично средство за метаболитен синдром при пациентите с тип 2 захарен диабет.

 

Изтеглете целия брой 3/2006

Author: P. Kamenova

Abstract: 

Bearing in mind the urgent need for single and universally accepted in clinical practice diagnostic criteria for metabolic syndrome the International Diabetes Federation (IDF) proposed a new definition that makes central obesity a necessary requirement and, for the first time, provided different obesity cut-off points for different ethnic groups.

 

The aim of the present cross-sectional study was to characterize metabolic syndrome according to the definition of IDF in representative sample of type 2 diabetic patients. 63 patients (34 females, 29 males) with the following parameters – age 52,0±8,7yrs, BMI 31,5±6,3 kg/m2, waist-tohip ratio 0,90±0,08, waist circumference 101,8±14,7 cm, systolic blood pressure 148±27 mmHg, diastolic blood pressure 96±16 mmHg, triglycerides 2,11±1,31 mmol/l, HDL cholesterol 1,11±0,44 mmol/l (mean±SD) took part in the study. The metabolic syndrome was defined by the required component waist circumference ≥ 80 cm for females and ≥ 94 cm for males and the presence of two more of the following: raised triglycerides ≥ 1,7 mmol/l, reduced HDL cholesterol < 1,29 for females and < 1,03 mmol/l for males, raised blood pressure ≥ 130/ 85 mmHg and previously diagnosed type 2 diabetes. The insulin sensitivity was determined by the gold standard – manual hyperinsulinaemic euglycaemic clamp technique, expressed as a glucose disposal rate (M) and homeostasis model assessment (HOMA-IR).

 

Metabolic syndrome was diagnosed in 51 patients (80,9 %)-30 females (88,2 %) and 21 males (72,4 %). 19 patients (37,2%) were with 4 components of the metabolic syndrome, 18 (35,3 %)-with 3 and 14 (27,5 %) with 5 components of the metabolic syndrome. The highest percent of the patients (72,5 %) were characterized by raised blood pressure, followed by those with raised triglycerides (58,8 %) and reduced HDL cholesterol (56,9 %). Combined dyslipidaemia (high triglycerides and low HDL cholesterol) was established in 31,4 % of the patients. The commonest component of the metabolic syndrome in female sex was raised blood pressure (80 %), and in male sex – reduced HDL cholesterol (76,2 %). Insulin sensitivity of the patients with metabolic syndrome (M) 3,238±1,673 mg/kg/min was significantly lower than that of the patients with no metabolic syndrome-M 6,893±3,846 mg/kg/min, p<0,001. HOMA-IR of the patients with metabolic syndrome 5,89±3,60 was significantly higher than that of the patients with no metabolic syndrome 2,36±1,55, p<0,01.

 

In conclusion, presented data about the incidence of the metabolic syndrome in this representative sample type 2 diabetic patients, according to the criteria of IDF, are similar to previously published in the same sample, applying criteria of WHO. There is some difference in components characteristics between the two definitions.

 

The components of the definition of IDF are easily measurable and accessible that makes it an useful diagnostic tool for metabolic syndrome in patients with type 2 diabetes mellitus.

 

Download the full issue 3/2006