[:bg]
Брой: 2/2006
Автор: М. Петкова1, Б. Дишлянова2, Г. Кирилов3, Г. Генчев4
1 Клиника по ендокринология, УМБАЛ “Г. Странски”, Плевен, 2 Клинична лаборатория, УМБАЛ “Александровска”, София, 3 Клиничен център по ендокринология и геронтология, МУ, София, 4 Секция по Медицинска информатика и биостатистика, МУ, София
Абстракт:
Метаболитните промени и оксидативният стрес в постпрандиалния период се определят като рискови фактори за поява на сърдечно-съдови заболявания. Цел на настоящето проучване беше да се изследват промените в нивото на тоталния антиоксидантен капацитет на плазмата (ТАОС) след прием на стандартна закуска при пациенти с тип 2 захарен диабет (ЗД) и връзката им с останалите метаболитни параметри.
В изследването участваха 18 пациенти (10 мъже и 8 жени) на възраст – 51,25± 2,76 год.; давност на захарния диабет – 4,51±4,20 год.; индекс на телесна маса (ИТМ) – 28,02 ±3,0 kг/м2; HbA1c: 8,77±1,0 %. Провежданото антидиабетно лечение беше преустановено 2 седмици преди експеримента. Нивата на: гликемията, инсулина, ц-пептида, тоталния холестерол (хол.), триглицеридите (ТГЛ), ТАОС се измерваха изходно и 30, 60, 90, 120, 180 и 240 мин. след стандартна закуска (Sustacal® ).
Тоталният антиоксидантен статус на плазмата при пациентите с тип 2 ЗД беше сравнен с този при контроли без ЗД, съответствуващи по възраст, пол и ИТМ. При пациентите с тип 2 ЗД нивото на ТА ОС беше статистически значимо по-ниско в сравнение с контролите – 0,95±0,43 и 1,32±0,14 mmol/l съответно (p=0,025). По време на постпрандиалния период ТАОС намалява в сравнение с изходното ниво като на 180 мин. то е 80,2 % от базалното, но статистически несигнификантно (p>0,05). Статистически значима обратна корелция беше установена между нивата на ТАОС на 60 и 90 мин. с нивото на гликемията на 60 мин. (r= -0,8, p<0,05). Позитивна корелация беше намерена между нивата на ТАОС на 180 мин. и нивото на ТГЛ на 120 мин (r=0,99, p< 0,01), както и между базалните нива на ТАОС и тези на инсулина на 120- и 240 мин. (r=86, p< 0,05).
Нашите резултати показват, че при пациенти с тип 2 ЗД нивото на ТАОС е по ниско в сравнение с това при лица без ЗД. Умерената хипергликемия след прием на смесена храна не предизвиква статистически значимо понижение на ТАОС при пациенти с тип2 ЗД.
Ключови думи: захарен диабет тип 2, тотален антиоксидативен стастатус, постпрандиален период
[:en]
1Clinic of Endocrinology, University Hospital “G. Stranski”, Pleven, 2 Clinical Laboratory, University Hospital “Alexandrovska”, Sofia; 3Clinical Center of Endocrinology and Gerontology, Medical University, Sofia, 4Section of Medical Informatics and Biostatistics, Medical University, Sofia
Abstract:
Mealtime hyperglycemia and oxidative stress during the postprandial period are independent risk factors for cardiovascular mortality in Type II diabetic patients, but the mechanisms which may explain the relationship between postprandial blood glucose level and macrovascular disease are poorly known.
Aim of the study was to investigate the plasma total antioxidant status during the postprandial period in NIDDM patients and its relations with the rest of the metabolic parameters. Eighteen patients (10 male and 8 female) with mean age: 51,25± 2,76 years, duration of the disease: 4,51±4,20 years, BMI: 28,02±3,0 kg/m2, HbA1c: 8,77±1,0% participated in the study. The antidiabetic medication of the patients was interrupted for 2 weeks prior to the study. The levels of: glycaemia, insulin, c-peptide, cholesterol, TGL and total antioxidant status (TAOS) were measured from 0 to 240 min after mixed meal (Sustacal). Patients’ TAOS was compared to those of healthy age, sex and BMI matched subjects. In NIDDM patients TAOS was significantly lower compared to TAOS in non-diabetics (0,95±0,43 vs 1,32±0,14 mmol/l; p=0,025). TAOS was decreased during the postprandial period compared to the basal level, but not statistically significant (p>0,05). At 180 min TAOS was 80,6 % vs basal. A significant negative relationship was found between TAOS at 60-and 90 min and glycemia at 60 min (r = – 0,8, p<0,05). Positive relationship between TAOS at 180 min and TGL at 120 min (r = 0,99, p< 0,01), and between basal TAOS and plasma insulin at 120- and 240 min (r = 86, p< 0,05) was revealed.
The results showed that the level of total antioxidant status in patients with type 2 DM was lower compared to non-diabetic subjects. Moderate hyperglycemia after mixed meal did not cause significant change in the total antioxidant status in NIDDM patients.
Keywords: diabetes mellitus type 2, total antioxidant status, postprandial period
[:]