[:bg]
Брой: 1/2006
Автор: Александър Т. Попов
Абстракт:
Многото различни названия, давани досега на двата основни типа захарен диабет, явно показват затруднението да се намери сигурна разграничителна линия между тях. Възприетото днес безлично нумерично означение потвърждава това. Всеки от тях принадлежи към различен вид патология: тип 1 е недоимъчна ендокринно-органна патология, докато тип 2 е продукт на нарушена организация на сигналната мрежа, осигуряваща хомеостазата на организма, без явен морфологичен субстрат. Контролирането на хомеостазните показатели се постига чрез бързи многозвенни системи на обратни връзки. Дефекти в някои от звената им предизвикват отклоняване на съответния показател в една или друга посока.
За ЗД тип 2 нарушената клетъчна информация се отнася както към използването на глюкозата в инсулиночувствителните тъкани, така и към динамиката на инсулиновата секреция. Характерно за тези болни е честото съчетаване с отклонения и в други хомеостазни показатели: наднормено тегло, нарушения на мастната обмяна, повишено артериално налягане и други обменни аномалии, обединени в т. нар. метаболен синдром. Обща тяхна характеристика е инсулиновата резистентност и увеличен риск за развитие на атеросклеротични поражения. Съчетаването на тези разнородни отклонения следва да се свърже с общо звено, където се пресичат съответните регулаторни сигнални вериги, напр. активираните от пероксизомния пролифератор рецептори на ядрената мамбрана, чрез които се осъществява експресията на съответните гени. Генетичната основа на тази сложна информационна система е доказана. Известен е моногенният характер на няколко форми ЗД тип 2 у млади индивиди. При обикновената форма у възрастни най-вероятен е полигенният многофакторен произход на болестта.
За ролята на различни неблагоприятни фактори на външната среда говорят намерените у болните повишени стойности на маркерите на острата фаза на вродения имунен отговор спрямо вредни въздействия. Увеличеното разпространение на ЗД се свързва с екологичните последици от огромния технологичен прогрес през последното столетие.
В светлината на тези представи за същността и бъдещето на захарната болест изгледите да се овладее нейното разпространение не са особено оптимистични. Основна задача е да се изгради и наложи модел за здравословен начин на живот, чрез който да се постигне хармонично развитие на индивида, с издържливост и устойчивост спрямо жизнените предизвикателства. При лица с повишен риск за развитие на болестта или нарушен глюкозен толеранс е доказана възможността да се ограничи отчасти прехода в проявен диабет чрез промяна в стила на живот, евент. подкрепена и с медикаменти. По отношение на вече проявения ЗД се обсъждат предимствата на предлагания съвременен модел за “овластяване” на болния, като бъде подпомогнат да определя сам отношението си към лечебния план.
[:en]
Issue: 1/2006
Author: Alexander T. Popov
Abstract:
The diversity of names for the two major types of diabetes demonstrate the difficulty in drawing a clear separating line between them. The faceless numeric signature we have been using recently is a definite confirmation. The two types of diabetes pertain to different pathologic domains: type 1 is an endocrine deficiency disorder, while type 2 results from a disorder of the homeostatic signaling pathways with no apparent morphologic substrate. Homeostasis is controlled via rapid multilevel feed-back systems. A defect in any level causes a deviation of a parameter in one or the other direction. In type 2 diabetes both glucose utilization by the cell and the dynamic of insulin secretion are impaired. Characteristically these patients have other homeostatic deviations: obesity, lipid disorders, arterial hypertension etc, all of which encased by the so-called metabolic syndrome. A common feature for all of them is the insulin resistance and the increased atherosclerotic risk.
The combination of these different pathologic conditions must have a unifying point where the respective regulatory signal chains overlap. Such a cross-point are the peroxisome proliferator activated nuclear receptors which control certain gene expression. The genetic background of this complex information system has been proved. It is well known, that several forms of young onset type 2 diabetes are polygenic. The polygenic multifactor mechanism of the most common type 2 diabetes is very probable.
The role of adverse environmental factors is supported by the increased serum levels of acute phase inflammatory proteins found in diabetic patients. The increase in the prevalence of diabetes mellitus is attributed to the immense technological advance during the 20th century. Knowing all this we can realize that the chances of changing the spread of the disease are not very optimistic. The major goal should be the institution of a healthy life-style model aimed at harmonic development of the individual with improved resistance to the challenges of life today. Life-style changes and suitable medication was proved to delay the development of overt diabetes in subjects with predisposition to the disease or impaired glucose tolerance. In cases of overt disease today we advocate “enpowering” of the patient to take more responsibility for his/her disease control.
[:]