[:bg]
Ж. Геренова
Първа вътрешна клиника, МБАЛ-ЕАД„Университетска", Тракийски университет -Стара Загора
Целта на настоящото проучване е да се установи степента наметаболитния контрол и контролът на артериалната хипертония както и вида на провежданата лечение при 55 хоспитализирани пациенти със захарен диабет тип 2 и продължителност на заболяването 9 с 7 години. НЬАсбе 9,7 ± 2,5 % (23,6 % от пациентите бя-хасНЬАс< 7 %).18% от болните бяха на диета; 63 % бяха на монотерапия (перорални средства или инсулин) и 19 % се лекуваха с комбинация от перорални медикаментозни средства помежду им или с инсулин. 66 % от пациентите бяха с ИТМ > 27 кг/м2. Установихме серумни нива на холестерола > 6,0 mmol/l при 40,7 %; на триглициридите > 2,2 mmol/l при 34 %; HDL-холестерола е < 1,0 mmol/l при 30,2% от изследваните; 31,8% от тях имаха LDL-холестерол > 4,0 mmol/l. Трима болни (5 %) получаваха медикаменти за корекция на дислипидемията.
Артериална хипертония установихме в 80% от изследваните, с давност – 11 ± 9 години. 82 % от пациентите бяха лекувани медикаментозно; с АСЕ инхибитори в 83 % от случаите и с калциеви антагонисти – в 28 % от тях. Медикаментите са предписвани като монотерапия в 58 % от случаите или в комбинация в 42 %. Средното систолно и средното диастолно налягане по време на клиничния престой бяха 137 с 13 и 84 ± 8 mm/Hg съответно.
В заключение, в изследваната от нас група от 55 пациенти със захарен диабет тип 2 метаболит-ният контрол, оценяван по нивата на НЬа1С и липидните показатели е незадоволителен в сравнение с данните от UKPDS и препоръките на ADA и ААСЕ. Контролът на артериалната хипертония се оценява като адекватен.
Изтеглете целия брой 2/2004 Suppl.
[:]