Въглехидратни и липидни нарушения при някои хипоталамо-хипофизарни заболявания. (II.) Пролактиноми

Клиничен център по ендокринология и геронтология, Медицински университет – София

 

Абстракт:

Пролактинът показва широк спектър от биологични въздействия, включително върху метаболитния контрол. Съществува предположението, че той е диабетогенен хормон, а за влиянието му върху липидния метаболизъм се знае малко. При хора са налице ограничени данни по отношение тези ефекти на пролактина и не е доказано, че хормонът играе определена роля в па-тогенезата на захарния диабет. При ендогенна хиперпролактинемия е налице резистентност към действието на инсулина, с което се обяснява повишената му секреция. Предполага се, че пролактинът не е диабетогенен при нормални условия, а най-вероятно се явява такъв при лица с намален панкреасен резерв. Пролактинът пов¬лиява липидния метаболизъм, като това действие не корелира със степента на наднорменото тегло. Това показва, че първичният патогенетичен механизъм за поява на липидни аномалии е самата хиперпролактинемия, а затлъстяването е вторично явление. Най-вероятно разнообразни фактори допринасят за ранна поява на инсулинова резистентност в мастната тъкан, което подлежи на по-нататъшно изясняване.

 

Ключови думи: пролактин, пролактином, въглехидратен метаболизъм, захарен ди­абет, липиден метаболизъм, дислипидемия.

Clinical Center of Endocrinology and Gerontology, Medical Uhiversity-Sofia

 

 

Abstract:

Prolactin is endowed with a broad spectrum of biological effects, metabolic control inclusive. Presumably, it is a matter of a diabetogenic hormone, but data available concerning its impact on lipid metabolism are scanty. Studies on the aforementioned prolactin effects in humans are very few, and so far there is no evidence whatsoever pointing that the hormone is directly implicated in the pathogenesis of diabetes mellitus. In endogenous hyperprolactinemia states a resistance to insulin action has been documented, explaining its enhanced secretion. It is suggested that in normal conditions prolactin is not diabetogenic, and most probably such an effect may be expressed in subjects with pancreatic beta-cell function impairment. Prolactin alters lipid metabolism, but this effect does not correlate with the degree of overweight, demonstrating in turn that hyperprolactinemia itself is the primary cause of lipid disorders, whereas obesity is merely a secondary aggravating phenomenon. Most likely, diverse factors contribute to the early occurrence of insulin resistance in adipose tissue which is an assumption awaiting further elucidation.

 

Keywords: prolactin, prolactinoma, car­bohydrate metabolism, diabetes mellitus, lipid me­tabolism, dyslipidemia.