Лечение на тежка периферна и автономна диабетна невропатия с α-липоева киселина (контролирано, рандомизирано, отворено проучване)

Абстракт:

 

При 24 пациенти със захарен диабет тип 1 и тежка диабетна невропатия проведохме лечение с α-липоева киселина (Thiogamma) – 10 дни Thiogamma inject 600 mg венозно и 50 дни Thiogamma oral 600 mg. Контролна група от 20 пациенти със захарен диабет тип 1 и тежка невропатия бяха наблюдавани за същия период от време. На 10-ия ден установихме снижение на болката с 37%, а в края на втория месец – с 80% (р < 0,001) при лекуваните пациенти, докато при контролната група промяната бе незначителна. Вибрационният усет бе намален при всички пациенти – 1,79 ± 1,6 на върха на палеца, 1,95 ± 1,5 на първа метатарзална кост и 3,53  ± 1,2 на медиалния малеол при лекуваната група, и съответно – 1,68 ± 1,5, 2,1 + 1,4 и 3,7 ± 1,5 при контролната група. На 60-ия ден той достигна 4,08 ± 1,8 ( р< 0,001) на върха на палеца, 4,42 ± 1,7 (р < 0,001) на първа метатарзална кост и 5,1 ± 0,7 (р < 0,001) на медиалния малеол при лекуваните пациенти, докато при контролната група бе съответно 1,75 ± 1,4 (р > 0,8), 1,9 + 1,6 (р > 0,8) и 3,93 ± 1,5 (р > 0,6). Установихме подобрение в индекса за тежестта на автономната сърдечна невропатия – от 7,13  ± 0,7 на 4,75 ± 1,6 (р < 0,001) след лечението; при контролната група индексът бе съответно 6.7 ± 1,1 и 6,95 ± 1,0 (р > 0,1). При лекуваните пациенти наблюдавахме промяна в индекса на Валсалва – от 1,06 ± 0,03 на 1,15 ± 0,06 (р < 0,001), в теста с дълбоко дишане – от 2.7 ± 2,1 на 10,0 ± 4,1 (р< 0,001), и в ортостатичната проба – от 0,985 ± 0,12 на 1,01 ± 0,10 (р > 0,1), докато при контролната група липсваше промяна. Установихме благоприятен ефект на лечението върху промяната на систолното налягане при ортостатичната проба – от 20,6 ± 10,8 mm Hg на 9,4 ± 8,8 mm Hg (р < 0,001), докато при контролната група промяната не бе значима. ЕМГ-изследване показа тенденция към нарастване скоростта на проводимост на нервите при лекуваните пациенти. Установихме промяна в лабораторните показатели за окислителен стрес след лечението – тоталният антиоксидантен капацитет нарасна от 21,22 + 1,9 на 23,53 ± 2,0 µg H₂0₂/ml/min (р<0,05), серумната SOD активност – от 251,4 ±29,1 на 323,5 ± 19,9 U/I (р <0,01), и еритроцитната SOD – от 0,911 ± 0,102 на 1,130 ± 0,097 U/g Hb (p < 0,04). Пациентите поддържаха задоволителен контрол на диабета в хода на наблюдението. Резултатите ни показват, че α-липоевата киселина (Thiogamma) е ефективно средство при лечение на тежка периферна и автономна диабетна невропатия.

 

Ключови думи: диабетна невропатия, лечение, α -липоева киселина, автономна невропатия.