Скрининг за езофагеална патология при болни от захарен диабет тип 1 -

[:bg]

Брой: 3/1999

Автор: М. Атанасова, А. Протопопова, А. Коева, И. Коцев, А. Клисарова*, А. Свракова**, Медицински университет – Варна, Катедра по ендокринология и гастроентерология, * Катедра по рентгенология и радиология, ** Катедра по неврология

Абстракт:

Все още няма достатъчно проучвания върху мотилитетните нарушения на гастроинтестиналния тракт, в частност на хранопровода, развиващи се в рамките на диабетната вегетопатия. Ние си поставихме за цел: да установим честотата и видовете на хранопроводна патология при болни от захарен диабет (ЗД) тип 1; да потърсим корелацията между установената хранопроводна патология и периферната полиневропатия при ЗД тип 1; да потърсим корелацията между хранопроводната патология и гликемията при ЗД тип 1. Материал: Изследвани са общо 27 души, болни от ЗД тип 1. От тях: с прояви на полиневропатия – 15; без полиневропатия – 12.

Методи: Анамнеза по стандартизиран въпросник; фибро-езофаго-гастро-дуоденоскопия; щипкова и четкова биопсия за стандартно хисто- и цитоморфологично изследване + изследване за инфекция с Candida и Helicobacter pylori (HP); динамична сцинтиграфия с Тc – 99 m – пертехнетат, за проследяване на евакуацията на течен болус от хранопровода; неврологично изследване + електромиография за преценка наличието на полиневропатия; лабораторно изследване – кръвнозахарен профил, йонограма, НbА_1c.

Резултати: Ендоскопски и морфологично хранопроводна патология се установява при 20 (74%) от болните. При 66% тя е свързана с гастроезофагеална рефлуксна болест (ГЕРБ). Кандидозен езофагит има при 2 болни (7,4%). HP инфекция в хранопровода не е установена. Сцинтиграфски са изследвани 8 души, като при 5 (62,5%) се установява нарушена транспортна функция на хранопровода. В групата с полиневропатия хранопроводна патология се намира в 80% от случаите, в тази без полиневропатия – 66%. Езофагит II до IV степен се наблюдава при 3 от болните с новооткрит ЗД без полиневропатия и при 2 от тези с полиневропатия и давност на ЗД под 5 г. Средната кръвна захар на гладно при пациентите с хранопроводна патология е 11,5 ± 2,0, а след нахранване – 14,9 ± 2,5. НbА₁_се 10,3 ± 2,1. Симптоми от храносмилателния тракт липсват при 25 % от пациентите с хранопроводна патология, а в 20% се наблюдават ати-пични симптоми.

Изводи: ГЕРБ със или без езофагит е най-често срещаната хранопроводна патология при болни от ЗД тип 1; симптомите на ГЕРБ са слабо проявени или липсват в 25% от болните; в 10-20% от случаите е налице атипична симптоматика – хронична кашлица, некардиална гръдна болка; хранопроводната патология при ЗД тип 1 не корелира с давността на заболяването, както и с проявите на периферна полиневропатия; хранопроводната патология при ЗД тип 1 корелира с контрола на гликемията

Ключови думи: захарен диабет тип 1, хранопроводна патология, ГЕРБ, гликемия, полиневропатия.

Изтеглете целия брой 3/1999

[:en]

Issue: 3/1999

Author: M. Atanassova, A. Protopopova, L. Koeva, I. Kotzev, A. Klisarova*, L. Svrakova**, Medical University-Varna, Department of Endocrinology and Gastroenterology, * Department of Radiology, **Department of Neurology

Abstract:

Motility disorders in the gastrointestinal tract, esophagus in particular, developing against the background of diabetic vegetopathy, are still not well enough clarified. It is the purpose of the work to establish the frequency and character of esophageal pathology in diabetes type 1 (D) patients, and seek for a correlation between ascertaind esophageal pathology and peripheral polyneuropathy, and between esophageal pathology and blood glucose levels. The study covers 27 D patients – 15 with and 12 without signs of polyneuropathy. The diagnostic procedures used include: past history based on standartized questionnaire, fibro-esophago-gastroduodenoscopy, punch and brush biopsy for routine histo- and cytomorphological evaluation + Candida and Helicobacter pylori (HP) screening, dynamic scintigraphy with ^99mTc pertechnetate for tracing liquid bolus evacuation, neurological evacuation + electromyography for judging polyneuropathy coexistence. Labs: blood glucose profile, ionogram, HBA_1c.

Results: Esophageal pathology is ascertained by endoscopy and biopsy material examination in 20 patients (74%). In 66,6 per cent it is closely related to GERD. Candida albicans esophagitis is diagnosed in 2 instances (7,4%). No evidence of HP infection in esophageal mucosa is found. Scintigraphy is performed in 8 cases, and in 5 (62,5%) it reveals prolonged esophageal transport function. In the polyneuropathy group esophageal pathology is diagnosed in 80% vs 66% in the group free of polyneuropathy. Esophagitis grade ll-IV is noted in 3 patients with newly discovered D free of polyneuropathy, and in two with polyneuropathy and D duration < 5 years. In patients with esophageal pathology fasting blood glucose levels amount to 11,5 ± 2 versus 14,9 ± 2,5 postprandial. HBA_1c is 10,3 ± 2,1. Twenty-five percent of patients with esophageal pathology are free of symptoms pointing to digestive tract disorders, while 20 percent present such symptoms although atypical.

Conclusions: GERD with or without esophagitis is the commonest esophageal pathology in D type 1; GERD symptoms are equivocal or altogether absent in 25 % of patients. Atypical symptoms, such as chronic cough and noncardiac chest pain, are observed in 10 to 20% of patients. There is no correlation between esophageal pathology, on the one hand, and duration of D type 1 and polyneuropathy symptomatology, on the other. Esophageal pathology in D type 1 correlates strongly with blood glucose control.

Keywords: diabetes, esophageal pathology, GERD, polyneuropathy, blood glucose.

Download the full issue 3/1999

[:]