[:bg]
Брой: 4/1998
Автор: С. Симеонов, Е. Кумчев*, Е. Енчев, С. Цветкова**, Висш медицински институт – Пловдив, Клиника по ендокринология, *Клиника по нефрология, **Катедра по рентгенология и радиология
Абстракт:
През последните години в клиничната практика навлязоха редица неинвазивни методи за прецизиране на костния метаболизъм. Заедно с новите дензитометрични апарати, позволяващи по-точна оценка на минералното костно съдържимо, бяха разработени и внедрени редица биохимични маркери за обективизиране и динамична оценка на процесите на костното ремоделиране. Това са вещества (метаболити от колагенния разпад, проколагенни пептиди, неколагенни матриксови протеини, минерали, ензими), попадащи в кръвта в степен, пропорционална на костната резорбция, респ. формиране, т. е. серумните и уринните им нива корелират с процесите на костното ремоделиране, установено чрез хистоморфометрия и калциева кинетика.
Маркерите на костното формиране са остеокалцинът, алкалната фосфатаза (обща икостната й фракция), тип I проколагенен пропептид и някои нови недостатъчно проучени неколагенни ллатриксови протеини, а на костната резорбция – хидроксипролин, калциурия, пиридинолин и деоксипиридинолин, карбокси- и аминотерминалните телопептиди на тип I колаген, галактозилхидроксилизинът, тартарат резистентната кисела фосфатаза.
Съществуват редица методики за определянето им, но напоследък като точни и сравнително лесно изпълними се налагат ELISA-техниките. Повечето от маркерите са с изразен циркаден ритъм. Засега няма идеален, строго специфичен костен маркер поради изразената им вариабилност (възрастови и полови различия, повлияемост от диета, физическа активност, сезон, менструален цикъл, медикаменти) и в различна степен извън костен произход.
Засега най-добрите костни маркери са: за остеокластна активност – пиридинолиновите крос-връзки, а за остеобластна активност -остеокалцинът. Костните маркери обогатиха познанията ни и са несъмнено постижение, но интерпретацията на резултатите с цел конкретно клинично решение (диагностично или мониторинг на лечебен ефект) винаги трябва да е успоредно с определяне на костното минерално съдържимо.
Ключови думи: костни биохимични маркери, костно ремоделиране – резорбция и формация, пиридинолинови крос-връзки, остеокалцин.
Изтеглете целия брой 4/1998
[:en]
Issue: 4/1998
Author: S. Simeonov, E. Kumchev*, E. Enchev, S. Tsvetkova*', Higher Medical Institute – Plovdiv Clinic of Endocrinology *Clinic of Nephrology Chair of X – Ray and Radiology**
Abstract:
Different noninvasive methods for the assesment of bone metabolism have been introduced in clinical practice in recent years. Together with the new densitometers, allowing exact evaluation of bone mineral content, different biochemical markers have been studied and used in clinical practice to present and estimate the process of bone remodeling. These are substances (collagen metabolites, procollagen peptides, noncollagenous matrix proteins, minerals, enzymes) released to the blood in a rate proportional to the bone resorption, resp. formation, that is their serum and urine levels correlate to the process of bone remodeling, measured by histomorphometry or calcium kinetics. The markers of bone formation are osteocalcin, alkaline phosphatase (total and bone) and type I procollagen peptide as well as some new not enough known noncollagenous matrix proteins, and the markers of bone resorption are hydroxyproline, urinary calcium excretion, pyridinoline, deoxypyridinoline, carboxy- and amino-terminal telopeptides of type I collagen, galactozylhydroxylisine, tartrate-resistant acid phosphatase. There are different methods for the assessment of the markers but recently ELISA-techniques have been mainly used, being precise and easy to perform. Most of the markers have a pronounced circadian rhythm. There is no ideal, highly specific bone marker, because of their pronounced variability (age and sex differences, dietary changes, physical activity, season, menstrual cycle, drugs intake) and in different degree – extraskeletal origin.
Currently the best bone markers are: pyridinoline crosslinks for osteoclastic activity and osteocalcin – for osteoblast activity. Bone markers have increased our knowledge and they are of great use, but the interpretation of the results aimed at clinical decision making (diagnostics or monitoring of treatment) should always be considered parallel to bone mineral density measurement.
Keywords: bone biochemical markers, bone remodelling – resorption and formation, pyridinoline crosslinks, osteocalcin.
Download the full issue 4/1998
[:]
