[:bg]
Брой: 1/1996
Автор: С. Владева, К. Павлов, Л. Минчева, М. Митков, Клиника по Ендокринология, Медицински Университет – Пловдив
Абстракт:
Настоящето проучване има за цел да изясни представите за възможното влиявие на метилбигванида метформин върху телесното тегло при болни със затлъстяване и нарушен въглехидратен толеранс. Обхванати бяха 14 лица със затлъстяване и нарушен въглехидратен толеранс (10 жени и 4 мъже) на средна възраст 57 г. и средно телесно тегло 94 кг. Лицата бяха подбрани от контингенти с рискови фактори – затлъстяване (5), роднини на диабетици (7) и жени, родили деца с тегло над 4,500 кг (2). С I степен на затлъстяване бяха 5 души, с II – 6, с III – 3. Диетичният режим по време на лечението включваше 2200-2300 к.кал. Лечението се проведе в продължение на 4 мес. С 2100мг метформин/24 ч., като бяха съобразени противопоказанията за бигванидови препарати. В края на втория месец при 10 души имаше тенденция към снижаване на кръвната захар на 60 мин., а в края на периода сумарната глюкозотолерансна крива бе почти нормална. При останалите 4 болни глюкозотолерансната крива се подобри, но остана над нормалните стойности. Телесното тегло показа средно намаление с 2300 г, като отслабването беше по-изразено в групата с тенденция към нормализиране на глюкозния толеранс. То е по-интензивно в началото на периода, последвано от минимална и статистически недостоверна редукция.
Странични явления бяха наблюдавани при двама болни – стомашно-чревен дискомфорт, главоболие, световъртеж. Не се наложи прекъсване на лечението.
В заключение приемаме, че прилагането на метформина повлиява благоприятно нарушения въглехидратен толеранс при лица със затлъстяване. Влиянието му върху телесното тегло трябва да се проследи в по-дълъг период от време.
Ключови думи: метформин, въглехидратен толеранс, затлъстяване
Изтеглете целия брой 1/1996
[:en]
Issue: 1/1996
Author: S. Vladeva, E. Pavlov, L. Mincheva, M. Mitkov, Clinic of Endocrinology, Medical University, Plovdiv
Abstract:
This study attempts to make clear concepts about possible influence of methylbiguanid metformin on body weight in patients with obesity and impaired glucose tolerance (IGT). 14 persons (10 female and 4 male) mean aged 57 years and with mean body weight 94 kg were included. Subjects with IGT were selected among contingents with risk factors – obesity (5), relatives of diabetics (7) and women with newborn's weighting more than 4,5 kg at birth. 5 subjects had I degree of obesity,6 – II and 3 – III deg. The diet included 2200-2300 Kcal. Treatment was performed during 4 months with 2.1gr metformin/24 h and under observing requirements about contraindications. There was a tendency to lowering of glycaemia at 60 min in 10 patients at the end of the second month and glucose tolerance curve was nearly normal at the finish of the study period. Glucose tolerance curve of the rest patients was improved, but remained over normal values. Body weight showed mean decrease 2300 g and weight loss was more marked in the group with tendency to normal glucose tolerance curve. It is more intensive in the beginning of the period, followed by a period of minimal reduction. Side effects were observed in two patients – gastric discomfort and headache. It did not become necessary to stop the treatment.
We conclude that using metformin influences favorably IGT in obese subjects. Its influence on body weight should be studied during a longer period.
Keywords: metformin, glucose tolerance test, obesity
Download the full issue 1/1996
[:]
