Брой: 2/2016
Автор: Димова, Румяна Б., Танкова, Цветалина Ив., Чакърова, Невена Я., Грозева,
Грета Г., Даковска, Лилия Н.
Клиника по Диабетология, Клиничен Център по Ендокринология, МУ, София
Абстракт:
Цел: Целта на настоящото изследване е да се оцени терапевтичния ефект на α-липоевата киселина върху сърдечно-съдовата автономна функция при захарен диабет тип 2.
Материал и методи: Общо 94 лица – 48 жени и 46 мъже със захарен диабет тип 2, на средна възраст 49,4±14,1 г., със среден ИТМ 27,5±7,6кг/м2, са включени в крос-секционно проуване. Участниците са разделени в 2 групи според прилагането на терапия с α-липоева киселина. Измерени са антропометричните показатели – ръст и тегло и е изчислен ИТМ. При всички участници е изследван HbA1c (Roche Diagnostics). Автономната функция е оценена с АNS-3,0 метод, използващ стандартните автономни тестове – дълбоко дишане, проба на Валсалва и изправяне от седнала позиция. Резултати: Установи се по-ниска честота на изявената сърдечно-съдова автономна дисфункция при лицата, приемали α-липоева киселина – 43% спрямо 63%, както и на клиничен и субклиничен ортостатизъм. Процентът на отделните патологични клинични тестове, както и броят абнормални автономни проби при едно лице е по-нисък при прилагане на медикамента. Честотните показатели демонстрират потиснат симпатиков и парасимпатиков тонус в покой и в хода на клиничните тестове при липса на лечение с α-липоева киселина.
Заключение: Резултатите от настоящото проучване потвърждават дългосрочния благоприятен ефект на α-липоева киселина върху сърдечно-съдовата автономна функция при лица със захарен диабет тип 2, независимо от възрастта, давността на заболяването и наличието на затлъстяване.
Ключови думи:
сърдечно-съдова автономна функция, α-липоева киселина, захарен диабет тип 2
Issue: 2/2016
Author: Dimova, Rumyana B., Tankova, Tsvetalina Iv., Chakarova, Nevena Y., Grozeva, Greta G., Dakovska, Lilia N.
Department of Diabetology, Clinical Centre of Endocrinology, Medical University, Sofia
Abstract:
Aim: The aim of the present study was to evaluate the therapeutic effect of α-lipoic acid on cardio-vascular autonomic function in type 2 diabetes.
Material and methods: A total of 94 subjects – 48 females and 46 males with type 2 diabetes, of mean age 49,4±14,1 years, mean BMI 27,5±7,6 kg/m2, were included in a cross-sectional study. The participants were divided into two groups according to the treatment with α-lipoic acid. Anthropometric indices – height and weight were measured, and BMI was calculated. HbA1c was assessed in all participants (Roche Diagnostics). Autonomic function was evaluated by АNS-3,0 method, applying standard autonomic tests – deep breathing, Valsalva maneuver and standing from a seated position.
Results: Lower prevalence of overt cardio-vascular autonomic dysfunction was found in subjects treated with α-lipoic acid – 43% in comparison to 63%, and the same trend was observed for clinical and subclinical orthostatism. The percentage of pathological clinical tests and the number of abnormal autonomic tests in a person was lower in the α-lipoic acid treated group. The frequence-domain parameters demonstrated decreased sympathetic and parasympathetic tone at rest and during clinical tests in subjects not treated with α-lipoic acid.
Conclusions: The results of the present study have confirmed the long-term beneficial effect of α lipoic acid on cardio-vascular autonomic function in subjects with type 2 diabetes, independently of age, diabetes duration and obesity.
Key words:
cardio-vascular autonomic function, α-lipoic acid, type 2 diabetes