Брой: 3/2016
Автор: Иванова, Ива В.1, Сидерова, Мира В.1, Бъчварова, Мариела Б.1, Христозов, Кирил Х.1, Хаджиева, Елица Г.1, Бочев, Павел Х. 2, Бочева, Яна Д. 3
1Клиника по Ендокринология и болести на обмяната,
2Клиника по Нуклеарна медицина и метаболитна терапия,
3Централна Клинична лаборатория; Университетска болница “Св. Марина”, гр. Варна
Абстракт:
Представяме случай на 58 годишна жена с клинична, хормонална и имунологична констелация за Базедова болест: ТСХ – 0,000 mIU/L, СТ3 – 12,4 pmol/L, СТ4 – 52,1 pmol/L, ТСХ-рецепторни антитела – 40 IU/L, при която е започната първоначална терапия с тирозол 8 таб./дневно. Поради алергични прояви към този тиреостатик е въведено лечение с пропицил в еквивалентни дози, добавен е и пропранолол. Шест месеца по-късно се диагностицира тиреоид асоциирана оф-талмопатия (ТАО) с гранична активност; проведено е локално лечение – фонофореза с кортико-стероид, с добро повлияване на симптоматиката. За период от две години на непрекъснато тирео-статично лечение при пациентката не настъпи ремисия на заболяването при минимална достигната терапевтична доза пропицил 6 таб./дневно, което наложи търсене на дефинитивно лечение. След спиране на тиреостатика се извърши 18 дневна подготовка за радиойодтерапия на щитовидната жлеза чрез въвеждане на литиев карбонат, перорален глюкокортикоид и пропранолол. Приемът на литий продължи 12 дни след приема на 7,34 mCi I131 при контрол на серумните литиеви нива. При проследяването на пациентката се отчете положителен ефект от приложената терапевтична стратегия.
Ключови думи:
резистентна тиреотоксикоза, Базедова болест, литий, радиойодаблация
Изтеглете целия брой 3/2016
Issue: 3/2016
Author: Ivanova, Iva V.1, Siderova, Mira V.1, Bachvarova Mariela B.1, Hadjieva, Elitsa G. 1, Hristozov, Kiril H.1, Bochev, Pavel H.2, Bocheva, Yana D.3
1Clinic of Endocrinology, 2Department of Nuclear Medicine and Radiotherapy,
3Central clinical laboratory; University Hospital “St. Marina”, Varna
Abstract:
We present a case of a 58-year-old woman with clinical, hormonal and immunological features of Graves’ disease: TSH – 0,000 mIU/L, fТ3 – 12,4 pmol/L, fТ4 – 52,1 pmol/L, TSH-receptor antibodies – 40 IU/L. Due to an allergic reaction to her initial treatment with thyrozol 8 tb/daily, the latter was replaced with propycil in equivalent doses and propranolol was added. Six months later she was diagnosed with mild thyroid-associated ophthalmopathy (TAO) and was treated with local application of corticosteroids. For the next two years the patient was on constant antithyroid drug therapy with the lowest possible achieved dose of 6 tb/daily, without signs of remission. Definitive radioactive iodine therapy (RAI) was planned, propycil was stopped and lithium carbonate was initiated for 18 days before RAI in addition to oral steroid and propranolol. The treatment with lithium continued for 12 days after RAI was carried out with 7,34 mCi I131. The follow up of the patient revealed a beneficial effect of the applied management strategy.
Key words:
resistant thyrotoxicosis, Graves’ disease, Lithium, radioiodine