Автор: Бояджиева, Мила Б.1 , Хаджиева, Елица Г.1 , Христозов, Кирил Х.1 , Георгиева- Христова, Дарина К. 2
1 Клиника по Ендокринология, УМБАЛ “Св. Марина”, Медицински университет, Варна
2 Клиника по Неврология, УМБАЛ “Св. Марина”, Варна, Медицински университет
Резюме:
Често сутрешната хипергликемия създава затруднения в диагностично-лечебния план при анали- зиране на възможните причини – феномен на “зазоряването”, ефект на Сомоджи или просто лош гли- кемичен контрол. За правилна оценка на тези феномени е особено полезно изследване нивата на кръв- ната глюкоза (КГ) няколко последователни нощи между 3 и 5 часà или приложение на продължително глюкозно мониториране (ПГМ).
Цел на проучването: да се демонстрира ролята на ПГМ в разграничаване на причините за сутреш- на хипергликемия (КГ 10 ммол/л) и да се установи честота на рефлекторната хипергликемия след асимптомни нощни хипогликемии (ефект на Сомоджи) при пациенти с тип 1 захарен диабет (Т1ЗД).
Материали и методи: Изследвани са 19 амбулаторни пациента с Т1ЗД (15 жени и 4 мъже) на сред- на възраст 37,32 ± 13,17 год., със средни стойности на HbA1c 7,18±1,16% и разнопосочни стойности на КГ на гладно от провеждания самоконтрол. Проведено е ретроспективно ПГМ чрез системата iPro 2 (Medtronic) в продължение на 5-7 дни. Анализирани са сутрешните стойности на измерената глюко- за от сензора (ГС) на гладно съобразно гликемията по време на нощния сън. Нощна хипогликемия се прие при ГС < 3,9 ммол/л.
Резултати: От наблюдаваните 121 нощи се установиха 26 нощи с асимптомни хипогликемии, при 12 от 19 пациента. В 28,93% от всички проследени нощи се регистрира сутрешна ГС на глад- но10 ммол/л, която се предшества от нощна хипогликемия (НХ) само в 11,43% от случаите. В 84,62% от наблюдаваните нощи с хипогликемии, ГС на гладно е < 10 ммол/л, а в 57,69% дори < 5 ммол/л. Средната сутрешна ГС на гладно след асимптоматична НХ се оказа значимо по-ниска от тази след нощ без хипогликемия (5,98 ± 4,55 спрямо 9,29 ± 4,22 ммол/л съотв., р = 0,0007), но не показа значима асоциация с измерени глюкозни показатели през нощта (ГС в 22ч., 24ч. и 03ч.), както и с продължител- ността на НХ (p > 0,05 за всички).
Заключение: Данните от ПГМ показват, че сутрешната хипергликемия 10 ммол/л най-често отразява феномена на зазоряването или просто лошия гликемичен контрол. Не установихме корела- ция на сутрешната ГС след НХ с глюкозните показатели през нощта, както и с продължителността на НХ. Това подкрепя ролята на ПГМ както за разкриване на НХ, така и за определяне на тяхната про- дължителност, т.к. сутрешната ГС не е надежден ориентир.
Ключови думи: нощна хипогликемия, сутрешна кръвна глюкоза, продължително глюкозно мониториране, ефект на Сомоджи
Author: Boyadzhieva, Mila B.1 , Hadzhieva, Elitsa G.1 , Hristozov, Kiril H.1 , Georgieva-Hristova, Darina K.2
1 Clinic of Endocrinology, UMHAT “Sv. Marina”, Medical University, Varna
2 Clinic of Neurology, UMHAT “Sv. Marina”, Medical University, Varna
Abstract:
Morning hyperglycemia in diabetic patients is often an obstacle in diagnosis and treatment when analyzing the possible causes: dawn phenomenon, Somogyi effect or just poor glycemic control. Measuring blood glucose (BG) levels in several nights between 3 a.m. and 5 a.m. or using a continuous glucose monitoring system (CGM) is useful in order to correctly diagnose these phenomena.
The aim of the study is to demonstrate how useful CGM is in differentiating between different causes for morning hyperglycemia (BG 10 mmol/l) and to evaluate the frequency of rebound hyperglycemia following asymptomatic nocturnal hypoglycemia (Somogyi effect) among type 1 diabetic patients.
Materials and methods: 19 outpatients with T1DM (15 women and 4 males) with mean age 37,32 ± 13,17 years, mean HbA1c value of 7,18±1,16% and divergent values of self-monitoring fasting BG were included in the study. CGM was performed for the period of 5-7 days using the retrospective iPro 2 system (Medtronic). Morning fasting sensor glucose (SG) readings have been analyzed in respect of nocturnal glycemic control. Nocturnal hypoglycemia was defined as SG < 3,9 mmol/l.
Results: There are 26 nights with hypoglycemia (in 12 out of 19 patients) among the total of 121 nights observed. Fasting SG 10 mmol/l is registered in 28,93% of all nights monitored, nevertheless in just 11,43% it was preceded by nocturnal hypoglycemia. In 84,62% of all nights with hypoglycemia fasting SG is <10 mmol/l, while in 57,69% it is even <5 mmol/l. A significantly lower mean fasting SG is observed after asymptomatic nocturnal hypoglycemia in comparison with that after a night without hypoglycemia (5,98 ± 4,55 mmol/l vs 9,29 ± 4,22 mmol/l, resp., р=0,0007). Morning SG after asymptomatic nocturnal hypoglycemia is not associated with the other glucose values measured during the night (SG in 22:00, 0:00 and 03:00 o’clock) as well as with the hypoglycemic duration (p>0,05).
Conclusion: The CGM data reveal that fasting hyperglycemia 10 mmol/l most often represents the dawn phenomenon or just the poor glycemic control of the patients so far observed. Morning SG after asymptomatic nocturnal hypoglycemia is not associated with the other glucose values measured during the night as well as with the hypoglycemic duration. This proves furthermore the role of CGM to detect no
Key words: nocturnal hypoglycemia, fasting blood glucose, continuous glucose monitoring, Somogyi effect