[:bg]Брой : добавка към брой 3/2017
Автор: Орбецова, Мария М.
Клиника по Ендокринология и болести на обмяната, УМБАЛ “Св. Георги”,
Медицински Факултет, Медицински Университет, Пловдив
Резюме:
Естрогените играят ключова роля за достигане и поддържане на нормална костна маса при жените чрез въздействие и върху остеобластите, и върху остеокластите. Счита се, че основният механизъм на андрогенно повлияване на костта при жените е свързан с ароматизацията на андрогени в естрогени в яйчниците и в екстра гландуларните тъкани. Всички формиращи костта клетки имат рецептори и за андрогени, и за естрогени, като преобладават андрогенните рецептори върху остеобластните клетки.
Синдромът на поликистозни яйчници (PCOS), характеризиращ се с хронична ановулация, хиперандрогенемия, затлъстяване, централно отлагане на мастна тъкан и инсулинова резистентност, представлява уникален естествен модел за изучаване влиянието на андрогените върху костната маса при жените. При жени с PCOS костната минерална плътност (КМП) изглежда се поддържа на ниво, съпоставимо с това при здрави жени, което предполага, че вредните ефекти, свързани с липсата на овулация, могат да бъдат отслабени от излагането на костите на андрогенно въздействие. Различни доказателства както при здрави жени, така и при жени с андрогенен излишък, подкрепят наличие на независима асоциация на андрогените с достигането и поддържането на пикова костна маса в пременопаузалния период. Като цяло, взаимовръзката между андрогените и КМП при жени с андрогенен излишък изглежда е по-силна в метаболитно по-активната кост. Обаче, при липса на естрадиолов пик в средата на менструалния цикъл и/или на достатъчна прогестеронова продукция в лутеалната фаза, не се наблюдава сумарен позитивен ефект, което още веднъж подсказва, че естрадиолът играе критична роля. Така, по-високата КМП, наблюдавана при еуменорейни, хиперандрогенни жени с PCOS в сравнение с олиго или аменорейни носителки на синдрома и със здрави жени, може да бъде естрогенно медиирана. Като алтернатива, възможно е първостепенно значение за поддържане на КМП при жените с PCOS да имат андрогензависимите промени в телесните пропорции, а не директните ефекти на андрогените. Липсата на значими разлики в маркерите на костно ремоделиране между жени с PCOS и здрави контроли предполага, че директните ефекти на андрогените върху формирането на костта могат да бъдат ограничени. Нещо повече, в проучвания при жени с хиперандрогенни състояния ефектите върху костта, отнасяни към андрогените, могат отчасти да бъдат медиирани от цитокини (интерлевкин-6), растежни фактори или други хормони (инсулин, активин, фолистатин). Инсулинът, например, се явява един от най-важните стимулатори на костен растеж.
И накрая, лечебни стратегии, насочени към редукция нивата на андрогените, естрогените и инсулина, без да се вземат под внимание индивидуалните им ефекти върху костната маса и без да се възстанови нормалната менструална цикличност, излагат една определена група жени с PCOS на потенциален риск от развитие на остеопороза в по-късна възраст.
Ключови думи: костна минерална плътност, андрогенен излишък, синдром на поликистозни яйчници, естрогени, инсулин
Изтеглете цялата добавка към брой 3/2017[:en]Issue: Supplement to issue 3/2017
Author: Orbetzova, Maria М.
Clinic of Endocrinology and metabolic disorders, “Sv. Georgy” University Hospital, Medical Faculty, Medical University, Plovdiv
Abstract:
Estrogens play a key role in the development and maintenance of the appropriate bone mass in women, by acting on osteoblasts, as well as on osteoclasts. The main mechanism of androgen action on bones is believed to be linked to the aromatization of androgens to estrogens in the ovaries and extra glandular tissues. Moreover, all bone-forming cells have receptors for both andro-gens and estrogens with a predominance of andro-gen receptors on osteoblast cells.
Polycystic ovary syndrome (PCOS), charac-terized by chronic anovulation, hyperandrogene-mia, obesity, central adiposity, and insulin resist-ance, represents a unique, natural model for study of the influences of androgenic hormones on bone mass among women. In PCOS, bone mineral den-sity (BMD) appears to be maintained at levels comparable to those observed in control women, implying that the deleterious effects associated with anovulation may be attenuated by bone exposure to androgens. Various lines of evidence in both normal women and women with androgen excess tend to support an independent association of androgens with peak bone mass attainment and maintenance in premenopausal women. Gene-rally, the association of androgens and BMD мес-тата с по-голям процент трабекуларна кост (гръбначен стълб, бедрена шийка) в сравне-ние с местата с преобладаваща кортикална кост (радиус и бедро), което предполага по-тенциално по-изразени андрогенни ефекти, било то директни или индиректни, in the androgen excess populations appears to be stronger in bone sites with a greater percentage of trabecular bone (lumbar spine and femoral neck) compared to cortical bone sites (radius and hip), suggesting potentially more pronounced andro-genic effects, whether direct or indirect, in more metabolically active bone. However, no net posi-tive effect on bone was observed without the mid-cycle estradiol peak and/or luteal phase proges-terone production, suggesting again that estradiol plays a critical role. Thus the higher BMD seen in eumenorrheic, hyperandrogenic PCOS women compared to that in oligo- and amenorrheic PCOS women and normal controls may be estrogen mediated. Alternatively, androgen-dependent changes in body composition, rather than a direct effect of androgens, may be the primary influence in maintaining BMD in PCOS women. The absence of any notable differences in bone remod-eling markers between women with PCOS and healthy controls suggests that any direct effects of androgens on bone formation may be limited. Moreover, in studies of hyperandrogenic disor-ders, the bone effects attributed to androgens may be partially mediated by cytokines (interleukin-6), growth factors, or other hormones (insulin, activin, follistatin). Insulin appears to be one of the most important positive bone growth stimulators.
Finally, treatment interventions targeted at reducing androgen, estrogen, and insulin levels, without attention to their individual effects on bone mass and without subsequent restoration of normal cycling, may place a subgroup of PCOS women potentially at risk for osteoporosis later in life.
Key words: bone mineral density, androgen excess, polycystic ovary syndrome, estrogens, insulin
Download the full supplement to issue 3/2017[:]