Автор: Тодорова, Ани С.
Клиника по Диабетология, Клиничен център по Ендокринология и Геронтология (КЦЕГ), Медицински университет, София
Резюме:
Диабетното стъпало е едно от най-тежките и инвалидизиращи усложнения на захарния диабет. В развитите страни диабетът е най-честата причина за нетравматична ампутация. Годишната честота на новопоявили се улцерации сред пациентите с диабет възлиза на 2%.
Основната причина за неблагоприятен изход и ампутация при диабетно съпало са инфекциите. 58% от пациентите с новопоявила се язва и посетили специализирано болнично заведение са с клинично инфектирана рана. Клиничната диагноза продължава да се основава на наличието на поне два от класическите локални белези на възпаление. Системен отговор, изразена левкоцитоза или тежки метаболитни отклонения са рядкост при инфектирано диабетно стъпало, което налага търсенето на нови надеждни диагностични маркери. Повечето инфекции при диабетно стъпало са полимикробни, с аеробни Грам (+) коки, и по-специално стафилококи, най-честите причинители. Рани без доказателства за мекотъканна или костна инфекция не налагат антибиотично лечение. Първоначалната терапия при наличие на инфекция обикновено е емпирична.
Tежките, хронични и умерени инфекции изискват широкоспектърни антибиотици.
При тежки и животозастрашаващи инфекции, както и при неуспех на консервативната терапия, лечението е хирургично, вариращо от малка интервенция (дебридман) до голяма (резекция, ампутация).
В заключение, диабетното стъпало е трудно за лечение, но може да бъде превантирано и излекувано при навременна диагноза и адекватно лечение.
Ключови думи: усложнения при диабет; диабетно стъпало; инфекции при диабетно стъпало; захарен диабет
Author: Todorova, Ani S.
Department of Diabetology, Clinical Centre of Endocrinology and Gerontology, Medical University, Sofia
Abstract:
Diabetic foot is one of the most serious and debilitating complications of diabetes mellitus. In developed countries, diabetes is the most common
cause of non-traumatic amputations. The annual incidence of new ulcerations among diabetic patients is around 2%.
The main causes of an unfavorable outcome and amputation in patients with diabetic foot аre infections. 58% of patients attending a specialized foot clinic with a new ulcer have a clinically infected wound.
Clinical diagnosis is still based on the presence of at least two of the classical local signs of inflammation. Systemic symptoms, marked leukocytosis or major metabolic disturbances are uncommon in patients with diabetic foot infections which require searching for new reliable diagnostic markers. Most diabetic foot infections are polymicrobial, with aerobic gram-positive cocci, and especially staphylococci, the most common causative organisms.
Wounds without evidence of soft tissue or bone infection do not require antibiotic therapy. Initial therapy in the presence of infection is usually empirical. Severe, chronic and moderate infections require broad-spectrum antibiotics. In severe and life-threatening infections, as well as failure of conservative therapy, treatment is surgical, ranging from minor (debridement) to major (resection, amputation).
In conclusion – diabetic foot is difficult to treat, but it can be prevented and healed by on time diagnosis and adequate treatment.
Difficult to treat, but it can be prevented and healed by ontime diagnosis and adequate treatment.
Key words: diabetes complications; diabetic foot; diabetic foot infections; diabetes