Автор: Станчев, Павел Е., Орбецова, Мария М., Колева, Даниела Ив., Терзиева, Дора Д., Давчева, Деляна М., Илиев, Димитър А., Петров, Сава В., Симитчиев, Кирил К.
Клиника по Ендокринология и болести на обмяната, УМБАЛ “Св. Георги”, Пловдив, Медицински университет, Пловдив
Централна клинична лаборатория, УМБАЛ “Св. Георги”,Медицински университет, Пловдив
Катедра аналитична химия и компютърна химия, Химически Факулет,
Пловдивски Университет “Паисий Хилендарски”, Пловдив
Резюме:
Глюкагоно-подобният пептид-1 (GLP-1) и глюкозозависимият инсулинотропен пептид (GIP) представляват естествени инкретинови хормони, които се секретират от L- и K- клетките на интестиналната лигавица в отговор на физиологичната стомашно-чревна глюкозна абсорбция. Ендогенно синтезираните и отделени в циркулацията GLP-1 и GIP се характеризират със сравнително кратък полуживот (около 2-5 мин.) поради бързото им разграждане от специфичния ензим дипептидил-пептидаза – 4 (ДПП-4). Инхибирането на ДПП-4 се използва като потенциален антихипергликемичен механизъм, залягащ в основата на инкретиновата терапия.
Цел на проучването: Сравняване на базалните серумни нива на инкретиновите хормони GLP-1 и GIP при пациенти със захарен диабет тип 2 (ЗД 2) на монотерапия с метформинов препарат и на комбинирана терапия с метформинов препарат и ДПП-4 инхибитор.
Материали и методи: Пилотното проучване обхваща 27 пациента (13 жени и 14 мъже) с установен ЗД 2, разпределени в 2 групи съгласно провежданата антидиабетна терапия – Група 1 (n=16) – монотерапия с метформинов препарат; Група 2 (n=11) – комбинирана терапия с метформинов препарат и ДПП-4 инхибитор. При всички пациенти са извършени следните клинико-химични изследвания – ръст, тегло, биоимпедансен анализ на телесен състав, кръвна захар на гладно (КЗ 0‘), постпрандиална кръвна захар (ППКЗ), гликиран хемоглобин (HbA1c), общ холестерол (ОХ), ХДЛ-холестерол (ХДЛ-хол), триглицериди (ТГ), трансаминази (АСАТ и АЛАТ), базални серумни нива на GLP-1 и GIP. Изчислени са индекс на телесна маса (ИТМ) = тегло (кг)/(ръст (м)2 и ЛДЛ-хол (формула на Friedewald) = ОХ – (ХДЛ-хол + ТГ/2,2).
Резултати: При пациентите, приемащи ДПП-4 инхибитор в комбинация с метформинов препарат серумните нива на GIP се регистрират сигнификантно по-високи (P<0,001), в сравнение с тези при пациентите на монотерапия с метформин, но за разлика от това серумните нива на GLP-1 не се различават сигнификантно между двете групи (P0,05).
Заключение: Приемът на ДПП-4 инхибитори значимо повишава базалните нива на GIP, но не повлиява сигнификантно тези на GLP-1. Получените данни от пилотното проучване обуславят необходимост от по-задълбочени клинични изследвания по отношение патогенетичната роля и на двата инкретинови хормона.
Ключови думи: глюкагоно-подобен пептид-1 – глюкозозависим инсулинотропен пептид – ДПП-4 инхибитори – захарен диабет тип 2
Author: Stanchev, Pavel E., Orbetsova, Maria M., Koleva, Daniela Iv., Terzieva, Dora D., Davcheva, Delyana M., Iliev, Dimitar A., Petrov, Sava V., Simitchiev, Kiril K.
Clinic of Endocrinology and Disease of Replacement, UMHAT “St. Georgi “, Plovdiv, Medical University, Plovdiv,
Central Clinical Laboratory, UMHAT “St. Georgi “, Medical University, Plovdiv,
Department of Analytical Chemistry and Computer Chemistry, Faculty of Chemistry,
Plovdiv University “Paisii Hilendarski”, Plovdiv
Abstract:
Glucagon-like Peptide-1 (GLP-1) and Glucose-dependent Insulinotropic Peptide (GIP) are incretin hormones, secreted by L- and K-cells of intestinal mucosa as a result of the physiological process of gastrointestinal glucose uptake. Endogenously, synthesized and secreted in the circulation, GLP-1 and GIP are characterized by a relatively short half-life (about 2-5 min) due to their rapid degradation by a specific dipeptidyl peptidase-4 enzyme (DPP-4). Nowadays, inhibition of DPP-4 is used as a potential antihyperglycaemic mechanism underlying the incretin therapy.
Aim of the study: To compare basal serum levels of incretin hormones GLP-1 and GIP between type 2 diabetes mellitus (T2DM) patients on metformin monotherapy and T2DM patients on combined metformin and DPP-4 inhibitor therapy.
Materials and methods: The present pilot study included 27 patients (13 women and 14 men) with established T2DM, divided into 2 groups according to the antidiabetic therapy – Group 1 (n=16) – on metformin monotherapy; Group 2 (n=11) – on combined metformin and DPP-4 inhibitor therapy. In all the patients the following clinical measurements and biochemical tests were performed – height, weight, bioimpedance analysis of body composition, fasting glucose (GLU 0’), postprandial glucose (PPG), glycated haemoglobin (HbA1c), total cholesterol (TC), HDL-cholesterol (HDL-C), triglycerides (TG), transaminases (AST and ALT), basal serum levels of GLP-1 and GIP. Body mass index (BMI)=weight (kg)/height (m)2 and LDL-cholesterol (LDL-C), using the Friedewald formula: LDL-chol=TChol – (HDL-chol + TG/2,2) were calculated.
Results: Serum GIP levels were found to be significantly higher (P<0,001) in the patients treated with DPP-4 inhibitor in combination with metformin than those in the group of patients on metformin monotherapy. In contrast, the serum levels of GLP-1 did not differ significantly between the two groups (P>0,05).
Conclusion: The use of DPP-4 inhibitors significantly increased the basal GIP levels but did not significantly affect GLP-1 concentrations. The data from our pilot study point to the need for more precise clinical research concerning the pathogenetic role of both incretin hormones – GLP-1 and GIP.
Key words: Glucagon-like Peptide-1 – Glucose-dependent Insulinotropic Peptide – DPP-4 inhibitors – type 2 diabetes mellitus