Автор: Тотомирова, Цветелина Ц., Арнаудова, Мила В., Григоров, Недялко Б.
Клиника Ендокринология и болести на обмяната, Военно-медицинска академия, София
Адрес за кореспонденция: Д-р Цветелина Тотомирова,
Клиника Ендокринология и болести на обмяната
София, бул. Св. Г. Софийски 3, Военно-медицинска академия, 15 етаж e-mail: cvet@gbg.bg
Цел: Да се оцени надеждността на HbA1c като показател за гликемичния контрол при захарен диа-бет (ЗД) тип 2 в зависимост от терапевтичния режим.
Материали и методи: Проследихме 85 пациента (50 мъже, 35 жени, средна възраст 58,79 ± 12,82 г.) със ЗД тип 2 (31 пациенти, неприемащи инсулинова терапия – група 1, 33 пациенти, приемащи пре-миксиран инсулин – група 2, 21 пациенти на многократни инсулинови инжекции, група 3). Пациен-тите извършваха многократни измервания на кръвната захар на гладно и след хранене в продължение на три месеца. HbA1c беше измерен в началото и в края на този период. Отчетена бе корелацията между измерванията на HbA1c и кръвната глюкоза в различно време на деня.
Резултати: При група 1 – коефициентът на корелация със средната глюкоза е r = 0,699, р <0,01, в група 2 – r = 0,452, р <0,01, при групата на интензивно инсулинолечение не се установява корелация r = 0,308. При пациентите, нелекувани с инсулин и тези, лекувани с предварително смесен инсулин, HbA1c показва добра корелация със средната кръвна захар преди и след закуска, преди и след обяд, преди и след вечеря, преди лягане и през нощта (р<0,05). Няма такава корелация в групата с интензивно лече-ние. Не е установена корелация с промяната на глюкозата в нито една от групите.
Заключение: При пациенти със ЗД тип 2, които получават перорално лечение или предварително смесен инсулин, HbA1c е ценен метод за оценка на контрола. При интенифициран инсулинов режим не се отчита добра корелация и HbA1c трябва да се използва само в комбинация с проследяване на кръв-ната захар.
Ключови думи: гликиран хемоглобин, глюкозен контрол, терапевтичен режим
Author:Totomirova, Tzvetelina Tz., Arnaudova, Mila V., Grigorov, Nedyalko B.
Clinic of Endocrinology and metabolic diseases, Military Medical Academy, Sofia
Address for correspondence:Tzvetelina Totomirova, MD
Clinic of Endocrinology and metabolic diseases
Sofia, St. G. Sofijski str. 3, Military medical academy, 15fl
e-mail: cvet@gbg.bg
Aim of the study: To assess the reliability of glycated haemoglobin in defining the long-term control of type 2 diabetes mellitus dependent on different therapeutic regimens.
Materials and methods: We studied 85 patients (50 men, 35 women; mean age 58,79 ± 12,82 years) with type 2 diabetes (31 on non-insulin therapy, group 1; 33 on pre-mixed insulin, group 2; 21 on multiple insulin injections, group 3). Patients performed multiple daily blood glucose measurements of fasting and prandial blood glucose for a 12 week period. HbA1c was measured at the start and at the end of this period. Results: In group 1 the coefficient of correlation with mean glucose was r=0,699, p<0,01, in group 2 with r=0,452, p<0,01 while in the multiple injection treated group no correlation was found for type 2 diabetes with r=0,308. In the non-insulin treated group and in patients on pre-mixed insulin, HbA1c showed good correlation with mean blood glucose before and after breakfast, before and after lunch, before and after din-ner, before bedtime and at night (p<0,05). No such correlation was found in the group on intensified insulin treatment. No correlation with glucose variation was found in any of the groups.
Conclusion: Based on our data we conclude that in patients with type 2 diabetes receiving oral treatment or pre-mixed insulin, HbA1c is a valuable control assessment method. In cases treated with multiple daily insulin injections, HbA1c is not strongly correlated with blood glucose measurements and should be used for control assessment only in combination with self-monitoring of blood glucose.
Key words: glycated haemoglobin, glucose control, therapeutic regimen