Автор: Илиева-Герова, Мария И.1, Орбецова, Мария М.1,, Няголова, Пресияна В.1, Колева-Тютюнджиева, Даниела И.1 , Райчева, Ралица Д.2, Денева, Таня И.3
1 Клиника по Ендокринология и болести на обмяната, УМБАЛ “Св. Георги”, Катедра по Ендокринология, МФ, Медицински Университет, Пловдив
2 Катедра Социална Медицина и Обществено здраве, ФОЗ, Медицински Университет, Пловдив
3 Централна Клинична лаборатория, УМБАЛ “Св. Георги”, ФФ, Медицински Университет, Пловдив
Резюме:
При жените със захарен диабет тип 1 (ЗДт1) се открива по-висока честота на менструални и репродуктивни нарушения, като проучвания от последните години показват повишена честота на PCOS-подобен фенотип. Синдромът на поликистозни яйчници (PCOS) от своя страна e водеща причина за овулаторна дисфункция при жени в репродуктивно активна възраст. Анти-Мюлеровият хормон (АМХ) е ценен диагностичен показател за PCOS и най-широко използваният биомаркер за овариален резерв в клинична практика. Определянето на нивата му при жени със ЗДт1 би допринесло за изясняване на патогенетичните механизми, водещи до овариална дисфункция.
Цел на проучването: да се извърши сравнителен анализ на нивата на АМХ при жени със ЗДт1 и съответни по възраст и ИТМ клинично здрави жени в репродуктивно активна възраст, както и да се оцени връзката на хормона с анамнестични, клинични и хормонални показатели.
Материали и методи: Проучването обхваща 37 жени със ЗДт1 и 38 клинично здрави жени, служещи за контролна група. Жените със ЗДт1 са разделени в 2 подгрупи – с PCOS (n=15) и без PCOS (n=22). Снета е подробна анамнеза по отношение на давност на ЗД, прилагани инсулини, обща дневна доза инсулин, гинекологична анамнеза: възраст на менархе, продължителност на менструален цикъл (МЦ), дисменорея, бременности, раждания, аборти. При всички участнички в проучването са изследвани антропометрични показатели и базални нива на АМХ, тестостерон (Т), тиреостимулиращ хормон (ТSH), серумен пролактин. Изчислени са индекс на телесна маса (ИТМ), обща дневна доза инсулин/кг телесно тегло (ОДД/кг).
Резултати: В групата със ЗДт1 серумните нива на АМХ, както и на Т са сигнификатно по-високи спрямо здравите контроли (р=0,01, респ. p<0,001) при сходни средна възраст (p=0,26) и среден ИТМ (р=0,57). При подразделянето на групата ЗДт1 на две подгрупи – с и без PCOS и сравняването им със здравите контроли, се запазва липсата на сигнификантна разлика по отношение възраст и ИТМ (p=0,20 срещу р=0,85), серумните нива на АМХ и Т остават сигнификантно по-високи само в подгрупата с PCOS (p<0,001), докато в подгрупата без PCOS са съпоставими с тези в контролната група (p=0,96, респ. р=0,34). Жените със ЗДт1 се представят с по-голям брой бременности (p=0.005), раждания (p=0,03) и аборти (p=0,03). Но, само в подгрупата на ЗДт1 без PCOS честотата на бременности (p=0,036) и раждания (p=0,033) се запазва по-голяма спрямо здравите контроли. Относителният дял на жените с дисменорея е по-висок при ЗДт1 (51,4%) спрямо контролите (23,7%) (z-тест, p<0,05). В групата със ЗДТ1 се доказват позитивни корелации на АМХ с Т (p<0.0010), наличие на дисменорея (p=0,003) и интервала на МЦ (p=0,01). Липсва статистически значима разлика по отношение наличието на дисменорея и интервала на МЦ между жените със ЗДт1 без PCOS и здравите контроли, като в тази патологична подгрупа се доказва позитивна зависимост между двата показателя (r=0,445, p=0,04).
Заключение: АМХ е повишен при жените със ЗДт1 само при наличие на PCOS-подобен фенотип. Жените със ЗДт1 без PCOS не показват сигнификантни разлики по отношение на овариален резерв, дори имат по-голям брой бременности и раждания в сравнение със здравите контроли. Резултатите от настоящото проучване обуславят необходимостта от задълбочена оценка на развитието на хиперандрогенно състояние при жени със ЗДт1 в хода на лечение, което да доведе до репродуктивни нарушения
Ключови думи: Анти-Мюлеров хормон, тестостерон, захарен диабет тип 1, PCOS, дисменорея
Author: Ilieva-Gerova, Maria I.1, Orbetzova, Maria М.1,, Nyagolova, Presiyana V.1, Koleva-Tyutyundzhieva, Daniela I.1 , Raycheva, Ralitsa D.2, Deneva Tanya I.3
1 Clinic of Endocrinology and metabolic diseases, “Sv. Georgy”, University Hospital, Department of Endocrinology, Faculty of medicine, МU, Plovdiv
2 Department of Social Medicine and Public Health, Faculty of Public Health, МU, Plovdiv
3 Central Clinical Laboratory, University Hospital “Sv. Georgy”, Faculty of Pharmacy, MU, Plovdiv
Abstract:
Women with type 1 diabetes mellitus (DMt1) have a higher incidence of menstrual and reproductive disorders with recent studies showing an increased incidence of the PCOS-like phenotype. Polycystic ovary syndrome (PCOS) is a leading cause of ovulatory dysfunction in women of active reproductive age. The Anti-Mèllerian Hormone (AMH) is a valuable diagnostic tool for PCOS and the most widely used biomarker for ovarian reserve in clinical practice. Determining its levels in women with DM1 would contribute to the better understanding of the pathogenetic mechanisms leading to ovarian dysfunction.
Aim of the study: to perform a comperative analysis of AMH levels in women with DMt1 and clinically healthy women of similar reproductive age and BMI, as well as to assess the relation of the hormone with anamnestic, clinical and hormonal indices.
Materials and methods: The study included 37 women with DMt1 and 38 clinically healthy women serving as a control group. The women with DMt1 were divided into 2 subgroups – with PCOS (n = 15) and without PCOS (n = 22). A detailed anamnesis was taken regarding the duration of diabetes, insulin administered, total daily insulin dose, gynecological history: including age at menarche, duration of the menstrual cycle (MC), dysmenorrhea, pregnancies, births, miscarriages. Anthropometric measurements and basal levels of AMH, testosterone (T), thyroid-stimulating hormone (TSH) and serum prolactin were studied in all participants. Body mass index (BMI), total daily insulin dose per kg body weight (TDD / kg) were calculated.
Results: Serum levels of AMH as well as T were significantly higher in the DMt1 group compared to healthy controls (р=0,01, resp. p<0,001) at similar mean age (p = 0,26) and mean BMI (p = 0,57). When subdividing the group with DM1 into two subgroups – with and without PCOS and comparing them with healthy controls, there was again no significant difference in age and BMI (p = 0,20 vs. p = 0,85), serum levels of AMH and T remained significantly higher only in the subgroup with PCOS (p <0,001), while in the subgroup without PCOS they were comparable with those in the control group (p = 0,96, respectively p = 0,34). Women with DMt1 presented with a higher number of pregnancies (p = 0,005), births (p = 0,03) and miscarriages (p = 0,03). Only in the subgroup of DMt1 without PCOS, however, the frequency of pregnancies (p = 0,036) and births (p = 0,033) remained higher compared to the healthy controls. The relative share of women with dysmenorrhea was higher in the DMt1 group (51,4%) compared to controls (23,7%) (z-test, p <0,05). The group with DMt1 demonstrated positive correlations of AMH and T (p <0,0010), the presence of dysmenorrhea (p = 0,003) and the MC interval (p = 0,01) Although there is no statistically significant difference in the presence of dysmenorrhea and the interval of MC between women with DMt1 without PCOS and healthy controls, in this pathological subgroup there is still a positive relationship between the two variables (r=0,445, p=0,04).
Conclusion: AMH was elevated in women with DMt1 only in the presence of a PCOS-like phenotype. Women with DMt1 without PCOS did not show significant differences in ovarian reserve and even had a higher number of pregnancies and births compared to healthy controls. The results of the present study determine the need for an in-depth assessment of the development of hyperandrogenic condition in women with DMt1 in the course of the insulin treatment leading to reproductive disorders.
Key words: Anti-Mullerian hormone, testosterone, type 1 diabetes, PCOS, dysmenorrhea.