Автор: Тодорова, Катя Н.1, Ковачева, Катя Ст.2, Билчева, Стела В.1, Тоцев, Начко И.3, Захариева, Сабина З.4, Еленкова, Атанаска П.4
1 Клиника по Eндокринология, УМБАЛ “Д-р Г. Странски”, Медицински Университет, Плевен
2 Катедра по Медицинска генетика, Медицински Университет, Плевен
3 Отделение по Образна диагностика, УМБАЛ “Св. Марина”, Медицински университет, Плевен
4 Клиника по Хипоталамо-хипофизарни, надбъбречни и гонадни заболявания, УСБАЛЕ “Акад. Иван Пенчев”, Медицински университет, София
Резюме:
Въведение: Болестта (или синдромът) на von Hippel – Lindau (VHL) представлява рядко генетично заболяване, дължащо се на мутация в едноименния тумор-супресорен ген, разположен върху късото рамо на хромозома 3 (3p25-26). Автозомно-доминантният тип на унаследяване определя 50% риск за поколението на носителите на герминативна мутация. Клиничната картина може да включва различни неоплазми, най-честите от които са: феохромоцитом, хемангиобластом, бъбречен карцином, невроендокринни панкреасни тумори и др. Провеждането на генетична консултация и навременна диагностика дават възможност за ранна и качествена грижа за пациентите с този неопластичен синдром.
Целта на настоящата публикация е да се представи една фамилия със синдрома на von Hippel – Lindau (VHL) и обзор по проблема с фокус върху предизвикателствата, свързани с клиничната диагностика (критерии, клинико-хормонална характеристика), генетични тестове и консултиране.
Материали и методи: Представяме три последователни поколения от засегната фамилия, постепенната изява на различни комбинации от класическите клинични характеристики на това наследствено заболяване и някои генетични особености. Данните са получени чрез проучване на наличната медицинска документация на семейството, дългогодишно наблюдение и проследяване.
Резултати: Първоначално поставената според клиничните критерии диагноза е доказана през 2007 г. чрез генетичен анализ на трите генерации (баба, майка и внук), като при бабата и майката е открита мутация в екзон 3 на VHL-гена – с. 500G>А (p.Arg167Gln).
Заключение: Изразените генотип-фенотипни корелации и съвременните образни методи за диагностика, заедно с генетичното консултиране и навременното тестване, позволяват ранно диагностициране и своевременно лечение на туморите, влизащи в състава на очаквания фенотип, при откритите родственици със синдрома на VHL.
Ключови думи: синдром на von Hippel-Lindau, феохромоцитом, хемангиобластом, генетичен анализ
Author: Todorova, Katya N.1, Bilcheva, Stela V.1, Kovatcheva, Katya St.2, Totsev, Natchko I.3, Zacharieva, Sabina Z.4, Elenkova, Atanaska P.4
1 Clinic of Endocrinology, UMHAT “Dr. G. Stranski”, Medical University, Pleven
2 Department of Medical genetics, Medical University, Pleven
3 Department of Imaging Diagnostics, UMHAT “St. Marina”, Medical University, Pleven
4 Clinic of Hypothalamic, Pituitary, Adrenal and Gonadal Diseases, USHATE “Аcad. Ivan Penchev”, Medical University, Sofia
Abstract:
Introduction: von Hippel-Lindau disease (or syndrome) is a rare genetic disorder due to a mutation in the eponymous tumor suppressor gene located on the short arm of chromosome 3 (3p25-26). The autosomal dominant type of inheritance determines a 50% risk for the offspring of germline mutation carriers. The clinical presentation may include various neoplasms, the most common of which are: pheochromocytoma, hemangioblastoma, renal carcinoma, neuroendocrine pancreatic tumors, etc. Genetic counselling and timely diagnosis enable early and quality care for patients with this neoplastic syndrome.
The aim of this publication is to present a family with von Hippel-Lindau syndrome and an overview of the problem with a focus on the challenges associated with clinical diagnosis (criteria, clinical and hormonal characteristics), genetic testing and counselling.
Materials and methods: We present three successive generations of an affected family, the gradual manifestation of different combinations of the classical clinical features of this inherited disease and some genetic features. The data were obtained by examining the available medical records of the family, long-term observation and follow-ups.
Results: The initial diagnosis in accordance with clinical criteria was confirmed in 2007 by genetic analysis of the three generations (grandmother, mother and grandson), and a mutation in exon 3 of the VHL gene, c. 500G>A (p.Arg167Gln), was found in the grandmother and mother.
Conclusion: The pronounced genotype-phenotype correlations and modern imaging methods, together with genetic counselling and timely testing, allow for early diagnosis and timely treatment of tumors associated with the expected phenotype in relatives with VHL syndrome.
Key words: von Hippel-Lindau syndrome, pheochromocytoma, hemangioblastoma, genetic analysis