Автор: Захариева С.1,2,3,4
1 Катедра по Ендокринология, Медицински Университет, София,
2 Експертен център за редки ендокринни болести, София,
3 Европейска мрежа за редки ендокринни болести (ENDO-ERN),
4 УСБАЛЕ “Акад. Иван Пенчев”
Резюме:
Надбъбречните инциденталоми са формации от 1 cm или по-големи, случайно открити при образна диагностика проведена по повод на неендокринни заболявания. Честотата на надбъбречните инциденталоми се е увеличила 10 пъти през последните 2 десетилетия, като повечето са диагностицирани при по-възрастни хора. При всяка новооткрита надбъбречна маса трябва да се отговори на 2 въпроса: дали е малигнена и дали е хормонално активна. Отговорът на двата въпроса е еднакво важен за определяне на лечението, тъй като тези тумори могат да доведат до значителна заболеваемост и дори смъртност, ако са злокачествени или хормонално активни. Злокачествени тумори се откриват по-често при млади пациенти. Суспектни за надбъбречен карцином са: пациенти с двустранни надбъбречни тумори, анамнеза за друго злокачествено заболяване, компютърна томография (КТ) показваща туморна маса с размер над 4 см, с неопределени образни характеристики, плътност над 10 Хънсфилдови единици (ХЕ) без контраст и със забавено отмиване при контрастно усилване. Въпреки че изявената хормонална свръхсекреция е необичайна при надбъбречни инциденталоми, слабо изразена автономна секреция на кортизол може да бъде диагностицирана при 30% до 50% от пациентите. Тъй като автономната секреция на кортизол е свързана с повишена сърдечно-съдова заболеваемост и метаболитни нарушения, при всички пациенти с надбъбречни инциденталоми се препоръчва тест за потискане н кортизола с дексаметазон. В последните препоръки от 2023 г. за подхода към надбъбречните инциденталоми, специално внимание е обърнато на случаите с автономна кортизолова секреция и са направени важни допълнения. Въвежда се ново понятие “метаболитен автономен кортизолов синдром” за пациентите с автономната кортизолова секреция и метаболитни нарушения. Поведението при надбъбречните инциденталоми варира в зависимост от етиологията, съпътстващите заболявания и предпочитанията на пациента. Надбъбречните тумори, за които се подозира, че са злокачествени или са хормонално активни (синдром на Кушинг, първичен алдостеронизъм и феохромоцитом), се лекуват оперативно с адреналектомия. Хормонално неактивните и видимо доброкачествени при образната диагностика аденоми трябва да бъдат проследявани от ендокриноло.
Author: Zacharieva S.1,2,3,4
1 Department of Endocrinology, Medical University, Sofia,
2 Expert Center for Rare Endocrine Diseases, Sofia,
3 European Network on Rare Endocrine Conditions (ENDO-ERN),
4 USHATE “Acad. Ivan Penchev”.
Abstracts:
Adrenal incidentalomas are tumors larger than 1 cm that are discovered by chance during imaging diagnostics performed for non-endocrine diseases. The incidence of adrenal incidentalomas has increased 10-fold over the past 2 decades, with the majority being diagnosed in older adults. With any newly discovered adrenal mass, 2 questions must be answered: whether it is malignant and whether it is hormonally active. The answer to both questions is equally important in determining treatment, as these tumors can lead to significant morbidity and even mortality if they are malignant or hormonally active. Malignant tumors are more often found in younger patients. Suspicious signs for adrenal carcinoma are bilateral adrenal tumors, history of other malignancy, tumor size greater than 4 cm on computer tomography (CT), indeterminate imaging features, radiologic density greater than 10 Hounsfield units (HE) on native CT and delayed contrast washout after contrast enhancement. Although marked hormonal hypersecretion is unusual in adrenal incidentalomas, mild autonomous cortisol secretion can be diagnosed in 30% to 50% of all patients. As this condition is associated with increased cardiovascular morbidity and metabolic disturbances, a dexamethasone suppression test is recommended in all patients with adrenal incidentalomas. In the latest 2023 recommendations for the management to adrenal incidentalomas, special attention is paid to cases with autonomous cortisol secretion and important additions were included. A new term “metabolic autonomous cortisol syndrome” is introduced for patients with autonomous cortisol secretion and metabolic disorders. Management of adrenal incidentalomas varies depending on etiology, comorbidities, and patient‘s preference. Adrenal tumors suspected of being malignant or proven hormonally active (Cushing syndrome, primary aldosteronism and pheochromocytoma) are treated surgically with adrenalectomy. Hormonally inactive and apparently benign adenomas on imaging should be followed-up by an endocrinologist.