Автор: Лилова, Лора В., Шинков, Александър Д, Ковачева, Русанка Д.
Клиника по Тиреоидни и метаболитни костни заболявания, УСБАЛЕ “Акад. Иван Пенчев”
Катедра по Eндокринология, Медицински Факултет, Медицински Университет, София
Резюме:
Базедовата болест (ББ) е органоспецифично автоимунно заболяване, засягащо щитовидната жлеза, и най-честата причина за хипертиреоидизъм. Основна роля в патогенезата играят циркулиращи автоантитела, насочени към TSH-рецептора (TSHR) и оказващи стимулиращ ефект върху синтеза и секрецията на тиреоидни хормони. Клиничните прояви на заболяването са разнообразни и вариращи по тежест, като доминираща е симптоматиката от страна на сърдечно-съдовата, скелетно-мускулната и нервната системи. Навременното диагностициране и правилното лечение са от изключително важно значение, тъй като е доказано, че нелекуваният хипертиреоидизъм води до повишена заболеваемост и смъртност, дължащи се основно на сърдечно-съдови усложнения. Утвърдените методи за лечение са три – тиреостатици, радиойодтерапия и хирургично лечение. Понастоящем най-широко приложение в клиничната практика намира тиреостатичната терапия поради възможността за бързо нормализиране на хормоналните отклонения, без деструкция на тиреоидния паренхим. Съществен недостатък е сравнително високата честота на рецидиви след преустановяване на употребата им, която се асоциира с разнообразни рискови фактори – генетични и клинични характеристики, продължителност на терапията, фактори на околната среда. Тъй като отговорът към терапията е индивидуален и непредсказуем, е необходимо задълбочено да се познават факторите, оказващи влияение върху хода на заболяването и дългосрочната прогноза. Комплексната им оценка би подпомогнала ранното разпознаване на пациентите, при които конвенционалното тиреостатично лечение не би било ефективно.
Author: Lilova Lora V., Shinkov, Alexander D., Kovatcheva Roussanka D
Department of Thyroid and metabolic bone diseases, University Hospital of Endocrinology
“Acad. Ivan Penchev”, Department of Endocrinology, Medical Faculty, Medical University, Sofia
Abstracts:
Graves` disease (GD) is an organ-specific autoimmune disease affecting the thyroid gland and is the most common cause of hyperthyroidism. Circulating autoantibodies directed to the TSH-receptor (TSHR) play a key role in the pathogenesis, exerting a stimulating effect on the synthesis and secretion of thyroid hormones. The clinical manifestations of the disease are diverse and vary in severity, with cardiovascular, musculoskeletal, and nervous system symptoms being predominant. Timely diagnosis and appropriate treatment are crucial, as untreated hyperthyroidism is associated with increased morbidity and mortality due to cardiac complications. There are three established methods of treatment for GD – anti-thyroid drugs (ATDs), radioactive iodine (RAI) and surgery. Currently, ATDs are used as a first-line therapy due to their availability and rapid therapeutic effect without destroying the thyroid gland. Their main drawback is the relatively high relapse rate, which is linked to different factors including genetic, behavioral and environmental influences, treatment duration. Therefore, it is necessary to investigate the factors that influence the course of the disease and the treatment. That knowledge might permit the identification of the subjects with high risk of relapse, for whom ATD therapy may not be effective in the long term.