[:bg]Брой: 2/2015
Автор: Ковачева, Русанка Д.1, Влахов, Йордан Д.1, Стойнов, Юлиан И.2, Шинков, Александър Д.1, Иванова, Радина С.3, Залетел, Катя 4.
1Клиника по Тиреоидни и Метаболитни костни заболявания, Клиничен Център по Ендокринология, Медицински Университет, София
2Клиника по Ендокринна Хирургия, Клиничен Център по Ендокринология, МУ, София,
3Патоморфологична лаборатория, Клиничен Център по Ендокринология, МУ, София,
4Клиника по Нуклеарна Медицина, Университетски Медицински Център, Любляна, Словения
Материал и методи: При 20 еутиреоидни пациенти (средна възраст 44,5 г.) с единичен или доминиращ, ехографски солиден възел на щитовидната жлеза и с доброкачествена цитология, беше проведено еднократно лечение с ВИФУ под ЕК в условията на будна анестезия. Обемът на възлите, както и тяхната структура и васкуларизация бяха определяни с ехографско изследване и цветен Доплер преди лечението, 1 седмица, 1 месец и 3 месеца след това. Регистрирани бяха страничните реакции, свързани с лечението и в хода на проследяването. Проучването бе одобрено от местната етична комисия и всички участници подписаха информирано съгласие.
Резултати: Средният обем на лекуваните възли намаля от 4,96±2,79 mL дo 3,58±1,99 mL (P=0,080) на 1-ия месец от проследяването и до 3,05±1,96 mL (P=0,017) на 3-ия месец, когато средната редукция на обема беше с 38,5±21,6% (P<0,001). Възлите с изоехогенна ехографска структура преди лечението показаха значимо по-голямо намаление на обема през 1-ия месец, в сравнение с тези с хипоехогенна структура (31,6±18,1% vs 16,4±8,6%, P=0,053). На 3-ия месец възлите с повишен интранодулен кръвоток бяха намалили обема си в по-малка степен, отколкото тези с по-слаба или липсваща васкуларизация (10,9±14,5% vs 41,5±20,3%, P=0,054). Непосредствено след лечението бяха установени преходни странични ефекти като подкожен оток и леко зачервяване на кожата при 2 пациенти.
Заключение: Лечението на доброкачествени солидни възли на щитовидната жлеза с ВИФУ под ЕК е безопасен и неинвазивен метод с добра ранна ефективност. Ехографската структура и степента на васкуларизация на възлите вероятно предопределят успеха на лечението.
Изтеглете целия брой 2/2015
[:en]
Issue: 2/2015
Author: Kovatcheva, Roussanka D.1, Vlahov, Jordan D.1, Stoinov, Julian I.2, Shinkov, Alexander D.1, Ivanova, Radina S.3, Zaletel, Katja 4
2Department of Endocrine Surgery, Clinical Center of Endocrinology, Medical University, Sofia;
3Department of Pathology, Clinical Center of Endocrinology, Medical University, SofiaDepartment of 4Nuclear Medicine, University Medical Centre, Ljubljana, Slovenia
Materials and methods: In 20 euthyroid patients (mean age, 44,5 years), with benign solitary or dominant thyroid nodule, HIFU ablation was performed in one session under US-guidance and conscious sedation. Thyroid volume, structure, and vascularisation were assessed at baseline, 1 week, 1 and 3 months after treatment. Adverse events associated with HIFU were evaluated. The study was approved by the institutional ethics committee and written informed consent was acquired.
Results: The mean basal volume was 4,96 mL ± 2,79 and decreased to 3,58 mL ± 1,99 at 1-month followup (P = 0,080), reaching 3,05 mL ± 1,96 by the 3rd month (P = 0,017). At 3-month follow up, the mean volume reduction was 38,5% ± 21,6 (P < 0,001). Isoechoic nodules showed greater reduction at 1 month as compared to the hypoechoic nodules (31,6 ± 18,1 vs 16,4 ± 8,6, P = 0,053). Nodules with increased blood flow showed smaller volume reduction at 3 months if compared with less vascularised nodules (10,9% ± 14,5 vs 41,5% ± 20,3, P = 0,054). In 2 patients minor transient complications such as subcutaneous edema and mild skin redness were observed.
Conclusion: US-guided HIFU ablation is an effective and safe procedure for the treatment of benign solid thyroid nodules. Initial US pattern and vascularisation are important for the ablation outcome.
Download the full issue 2/2015
[:]