Амбулаторно мониториране на артериалното налягане при лица с предиабет и диабет

Материал и методи: Изследвани са 114 лица от двата пола (58 мъже и 56 же- ни) на средна възраст 46,85±12,78 години, без диагностицирана артериална хипертония и без прием на медикаменти с антихипертензивен ефект, разпределени в четири групи – предиабет: 13 лица с нарушена гликемия на гладно (НГГ) и 11 с нарушен глюкозен толеранс (НГТ); захарен диабет тип 1 – 16 лица; захарен диабет тип 2 – 54 лица; здрави контроли с нормален въглехидратен толеранс, но с повишен риск от развитие на захарен диабет – 20 лица. Използвано е 24-часово холтер мониториране на артериалното налягане, като според резултатите всяка група е разделена на две подгрупи – нормотензивни и хипертензивни лица. Изследвано е отношението албумин/креатинин (ACR) в първа сутрешна урина.

Резултати: Артериална хипертония се установява при 57 лица (50% от изследва- ните), сред които 13 с предиабет (54.1% от групата) – 8 с НГГ и 5 с НГТ, 5 със захарен диабет тип 1 (31,25%), 30 със захарен диабет тип 2 (55,5%), 9 здрави контроли (45%). Маскирана хипертония се наблюдава при 17 лица (29,8% от хипертониците) – 1 с предиабет, 2 със захарен диабет тип 1, 10 със захарен диабет тип 2 и 5 здрави контроли. Сред нормотензивните лица при 17 се наблюдава хипертония на бялата престилка (ХБП) – 4 с предиабет (по двама с НГГ и НГТ), 1 със захарен диабет тип 1, 9 със захарен диабет тип 2 и 3 здрави контроли. Сред изследваните се установяват 53 non-dippers (46,5%), от които 8 лица с предиабет (4 с НГГ и 4 с НГТ) – 5 хипертоници и 3 с нормално артериално налягане, 10 лица със захарен диабет тип 1 – 4 хипертоници и 6 с нормално артериално налягане, 28 лица със захарен диабет тип 2 – 15 хипертоници и 13 с нормално артериално налягане, 7 здрави контроли – 2 хипертоници и 5 с нормално артериално налягане. Сред нормотензивните лица се наблюдава идентична стойност на ACR при предиабет и здрави контроли, която е статистически значимо различна от лицата с диабет тип 1 (p=0,02) и диабет тип 2 (p=0,019). Двете нормотензивни подгрупи с диабет също са достоверно различни помежду си (p=0.02). Не се откриват статистически значими разлики по отношение на ACR между нормотензивните и хипертензивните лица в групите, както и между отделните хипертензивни подгрупи.

Изводи: Амбулаторното мониториране на артериалното налягане може да се използва рутинно за установяване на недиагностицирана артериална хипертония при нормотензивни лица с отклонения във въглехидратния толеранс. Прилагането на холтер-мониториране е от особено голямо значение при лица с предиабет и диабет тип 2, при които честотата на недиагностицирана хипертония надхвърля 50%.

Material and methods: One hundred fourteen subjects (58 men and 56 women) of mean age 46,85±12,78 years, without diagnosed hypertension and with no treatment with antihypertensive drugs for any reason, are divided in 4 groups – prediabetes: 13 subjects with impaired fasting glucose (IFG) and 11 with impaired glucose tolerance (IGT); 16 with type 1 diabetes mellitus; 54 with type 2 diabetes mellitus; 20 controls with normal carbohydrate tolerance but at increased risk for diabetes. Twenty four-hour ambulatory blood pressure monitoring is used and according to the results in each group 2 subgroups are formed – normotensive and hypertensive subjects. Albumin/ creatinin ratio (ACR) is measured.

Results: Hypertension is found in 57 subjects (50% of the participants) – 13 with prediabetes (54.1% of the group) – 8 with IFG and 5 with IGT, 5 with type 1 diabetes mellitus (31,25%), 30 with type 2 diabetes mellitus (55,5%), 9 controls (45%). Masked hypertension is present in 17 subjects (29.8% of the hypertensive subjects) – 1 with prediabetes, 2 with type 1 diabetes mellitus, 10 with type 2 diabetes mellitus, and 5 controls. White-coat hypertension (WCH) is present in 17 of the normotensive subjects – 4 with prediabetes (2 with IFG and 2 with IGT), 1 with type 1 diabetes mellitus, 9 with type 2 diabetes mellitus, and 3 controls. Fifty-three of the participants (46,5%) are nondippers – 8 subjects with prediabetes (4 with IFG and 4 with IGT) – 5 hypertensive and 3 normotensive ones, 10 subjects with type 1 diabetes mellitus – 4 hypertensive and 6 normotensive, 28 subjects with type 2 diabetes mellitus – 15 hypertensive and 13 normotensive, 7 controls – 2 hypertensive and 5 normotensive. Among normotensive subjects identical ACR value is found in prediabetes and controls subgroups; this value shows statistically significant difference from both type 1 diabetes (p=0,02) and type 2 diabetes (p=0,019). The two subgroups with diabetes also are significantly different between them (p=0,02). No statistically significant difference is found neither between the normotensive and the hypertensive subjects in the groups nor between the hypertensive subgroups.

Conclusion: Ambulatory blood pressure monitoring can be used routinely as a screening method for undiagnosed hypertension in normotensive subjects with glucose intolerance. The method is especially important in subjects with prediabetes and type 2 diabetes because they show over 50% prevalence of undiagnosed hypertension.