[:bg]
Брой: 2/2013
Автор: Жулиета Геренова, Анелия Аврамова, Ирена Манолова, Спаска Станилова
Абстракт:
Интерлевкин (IL) -10 е основен имунорегулаторен цитокин, който едновременно потиска Th1-медиирания имунен отговор и синтеза на про-инфламаторните цитокини. Дисбаланса между про- и анти- инфламаторните цитокини регулирани от IL10 играе важна роля в етиологията на автоимунния тиреоидит на Хашимото (ТХ). Известна е зависимостта на IL-10 продукцията от промоторния полиморфизъм 1082 A/G в IL-10 гена (rs1800896). Остава обаче, все още неясна ролята на -1082 A/G промоторния полиморфизъм за генетичната възприемчивост и развитието на ТХ.
Цел на настоящoто проучване е да се потърси асоциация между -1082A/G полиморфизъм в IL-10 гена (IL10) и генетичната предразположеност към развитие на автоимунен тиреоидит на Хашимото при пациенти от България. В изследването бяха включени общо 130 пациента с автоимунен тиреоидит на Хашимото, в различни стадии на функционална активност на заболяването. Пациентите бяха сравнени с 166 здрави контроли. Генотипирането по 1082A/G полиморфизъм в IL10 беше осъществено чрез алел-специфична полимеразно – верижна реакция (ARMS – PCR). Установените генотипни честоти на -1082A/G полиморфизъм в IL10 сред пациентите с ТХ са както следва: 32% AA, 42% AG и 26% GG. В контролната група установеното разпределението по генотип е: 36% бяха хомозиготи по А-алел, 50% хетерозиготи и 14% бяха хомозиготи по алел-G. Хомозиготният генотип-GG беше срещан статистически значимо по-често при пациентите в сравнение със здравите контроли (26% срещу 14%; p=0,038); честотата на G алела също е по-висока в групата на пациентите, съответно 47% срещу 39% но с гранична статистическа значимост (p=0,068). В допълнение, когато пациентите с автоимунен тиреоидит бяха разделени на групи според функцията на щитовидната жлеза и поотделно сравнени със здравите контроли ние установихме по-висок риск за развитие на хипотиреоидизъм при пациентите с GG генотип като OR = 2,094, 95% CI= 0,946 ? 4,649; p = 0,046 за разлика от тези в еутиреоиден стадий, съответно OR=1,803, 95% CI = 0,659?4,927; p=0,202.
В заключение, нашето проучване показва асоциация на промоторния полиморфизъм -1082A/G в гена за IL-10 за генетичната предразположеност към автоимунен тиреоидит при българските пациенти. Носителите на алел-G в хомозиготно състояние (GG генотипи) имат 2 пъти по-висок значим риск за развитие на автоимунен тиреоидит, в сравнение с тези, които не са носители на този генотип.
Ключови думи: интерлевкин-10, -1082A/G полиморфизъм, автоимунен тиреоидит на Хашимото.
[:en]Issue: 2/2013
Author: Joulieta Gerenova, Anelia Avramova, Irena Manolova, Spaska Stanilova
Abstract:
IL-10 is an important Treg cytokine suppressing both Th1-mediated immune response and inflammatory cytokine synthesis. The imbalance between pro- and anti-inflammatory cytokines with downregulation of IL-10 plays a significant role in the etiology of Hashimoto’s thyroiditis (HT). The dependence of IL-10 production according to -1082 A/G promoter polymorphism in IL-10 gene (rs1800896) has been reported. However, the role of -1082 A/G promoter polymorphism in susceptibility and development to HT remains unclear.
This study was designed to compare -1082 A/G IL10 genotype distribution in 130 HT patients to a group of 166 healthy controls in attemptan to determine an association with susceptibility to Hashimoto’s thyroiditis. We also evaluated the relationship between genotypes and the presence of different stages of disease according to the thyroid function.
Genotyping for the -1082 A/G polymorphism of IL10 was performed using ARMS-PCR assay. HT patients were divided according to the thyroid function in two groups: group of euthyroid stage and group of hypothyroid stage.
The distribution and the frequencies of the -1082A/G genotypes among the HT patients were the following: 32% AA, 42% AG and 26% GG. In the control group, 36% were homozygous for the wild A-allele, 50% were heterozygous, and the remaining 14% were homozygous for the variant G-allele. In the study population we observed significantly higher frequency of homozygous genotype GG (26% vs 14%; OR=1,99, 95% CI=0,982?4,046; p=0,038) in the cases versus controls. Moreover, the frequency of G-allele was overrepresented in patients compared to controls: 47% vs 39% with OR=1,356, 95% CI=0,964-1,909 with boardline significance (p=0,068).
When HT patient’s group was divided into stages of disease according to thyroid function and were separately compared to controls we observed higher risk of hypothyroidism for individuals with GG genotype: OR=2,094, 95% CI=0,946 ? 4,649; p=0,046 unlike euthyroid stage: OR=1,803, 95%CI = 0,659 ? 4,927; p= 0,202.
In conclusion, this study demonstrated an association of promoter polymorphism – 1082A/G in IL-10 gene with susceptibility to Hashimoto’s thyroiditis. Carriers of variant allele (GG genotype) had two-fold times higher risk for HT in comparison with non-carriers.
Keywords: interleukin-10, -1082A/G polymorphism, autoimmune Hashimoto’s thyroiditis
[:]
