Редакционен Колектив
-
14Д: Постпрандиалното състояние като бариера за добър гликемичен контрол
[:bg] И. Цинликов Университетска болница – Плевен Все повече изследвания фокусират вниманието ни върху т.нар.постпрандиално състояние. Периодът след нахранване се характеризира с ексцесивно покачване нивото на кръвната захар и липидите. Времето, необходимо за връщане към изходното състояние зависи от вида и количеството на приетата храна. Оралният глюкозотолерантен тест представлява модел на постпрандиалното състояние. Епидемиологичните
-
15Д: Сърдечна недостатъчност при захарен диабет
[:bg] М. Петкова Клиника по ендокринология, ВМИ – Плевен Сърдечната недостатъчност при пациенти със захарен диабет е често срещано и тежко състояние, което е придружено с повишен риск от сърдечна смърт. Лошата прогноза при тези пациенти е резултат от съществуващата диабетна кардиомиопатия, отежнена от хипертонията и исхемичната болест на сърцето (ИБС). Повишената симпатикусова активност
-
16Д: Бета-блокери и захарен диабет
[:bg] Ц. Танкова Клиника по диабетология, КЦЕГ, МУ -София Сърдечно-съдовите заболявания са основна причина за смъртност при хора със захарен диабет. Пациентите с диабет са с повишен риск от развитие на исхемична болест на сърцето и са със значително по-лоша прогноза след миокарден инфаркт в сравнение с хората без диабет. Диабетът често се съчетава
-
17-Д: Диабетна автономна невропатия и сърдечносъдова система
[:bg] Л. Коева Клиника по ендокринология и болести на обмяната, Медицински университет -Варна Диабетната автономна невропатия (ДАН) е сериозно и често усложнение на захарния диабет. Въпреки, че тя е свързана с увеличен риск за сърдечносъдова смърт и се проявява с редица симптоми и нарушения, нейното значение остава недооценено. При проучвания на диабетно болни без
-
18-Д: Метформин и артериално налягане – възможни взаимодействия
[:bg] Владимир Христов МБАЛ „Александровска"ЕАД Завеждащ клиника по Ендокринология Хиперинсулинемията и хипертонията често са съпътстващи заболявания и голям брой доказателства насочват към обща патогенеза, основана върху инсулинова резистентност ("инсулинова хипотеза" за хипертонията). Метформинът подобрява инсулиновата чуствителност в черния дроб и мускулите като главен антихипергликемичен механизъм на действие. Терапията с метформин значително намалява риска отмакроваскуларни диабетни
-
19-Д: Повишен сърдечносъдов риск при жени със синдром на поликистозни яйчници (PCOS)
[:bg] М. Орбецова Клиничен Център по Ендокринология и Геронтология, МУ, София PCOS, основната причина за овариална хиперандрогения, е едно от най-честите ендокринни нарушения, засягащо около 5-14% от жените в репродуктивна възраст. Най-общо, при засегнатите жени е намерена по-висока честота на намален глюкозен толеранс (НГТ), захарен диабет тип 2 и различни типове дислипидемия. Има данни
-
20-Д: Честота u характеристика на острия миокарден инфаркт при диабетици
[:bg] А. Пенев, К. Христозов. В. Вълка нова МБАЛ „Александровска" ЕАД, Интензивно коронарно отделение. МБАЛ„Св.Марина", Катедра по вътрешни болести-МУ Варна Захарният диабет е един от основните рискови фактори за ИБС. Целта на настоящото съобщение е да се проучи честота и характеристиката на острия миокарден инфаркт при диабетици. Въз основа на ретроспективен анализ от историите
-
21-Д: Овладяване на сърдечносъдовия риск при пациенти със захарен диабет с лекарствата на SOPHARMA – Pravastatin Lisinopril
[:bg] Михаил Протич Авторът не е представил абстракт. Изтеглете целия брой 2/2004 Suppl. [:]
-
22-Д: Артериалната хипертония при захарен диабет – основен фактор за повишен сърдечно-съдов риск
[:bg] С. Захариева Клиничен център по ендокринология, Медицински университет, София Артериалната хипертония се среща в 30-40% от болните със захарен диабет и обуславя повишения риск от сърдечно-съдови усложнения (2-3 пъти при жени и 3-5 пъти при мъже). При захарен диабет тип 1 артериалната хипертония е тясно свързана с изявата на диабетната нефропатия. При захарен
-
23-Д: Артериална хипертония и захарен диабет. Особенности 6 подхода на лечението
[:bg] Веселка Гергова Кардиологична клиника , МУ – София Високата честота на тези две социално значими заболявания изявени по отделно и в съчетание, тежките усложнения които предизвикват и водят до инвалидизация при голяма част от нашите пациенти , предопределя особенното внимание и отговорност с която се отнасяме към лечението им. В VI доклад на
