Брой 1/2019

[:bg]Честотата на невроендокринните тумори (НЕТ) нараства с годишен скок от 5,8%, предимно поради подобрените диагностични методики. През 2013 г. е осъществено събиране на първична епидемиологична информация за честота на невроендокринните тумори в България. Първоначалната информация включва анализ на 127 пациента с НЕТ от региони София, Варна и Плевен. Туморите са с 98% локализация в гастроинтестиналния…

Прочети повече.

[:bg]Под първична аменорея се разбира липса на менархе до 15 годишна възраст при наличие на пубертетно развитие. При липса обаче на пубертетни признаци диагнозата се поставя още на 13 годишна възраст. Зад първичната аменорея често пъти стоят сериозни заболявания. Най-честата причина са гонадните дисгенезии в частност синдромът на Търнър. Около 10% от момичетата с Търнър…

Прочети повече.

[:bg]Инсулиновата резистентност и сърдечно-съдовите заболявания, както и рисковите фактори, които водят до тяхното развитие, като атеросклеротични изменения, дислипидемия, затлъстяване са основни компоненти на метаболитния синдром. Съществуват редица начини и методи за определяне на инсулиновата чувствителност, които и до момента намират широко приложение в епидемиологични проучвания и в клиничната практика. Повечето от тях обаче не отразяват…

Прочети повече.

[:bg]Биологичната активност на тиреоидните хормони (TХ) на тъканно ниво се определя от два важни процеса: 1) активността на дейодиназните системи, конвертиращи Т4 в биоактивен Т3; 2) трансмембранният транспорт на ТХ в прицелните клетки, зависещ от експресията на специфични за отделните периферни тъкани транспортери (MCT-8, MCT-10, OATP1C1). Намален FТ4 и FТ3 транспорт е доказан при широк…

Прочети повече.

[:bg]Субклиничният синдром на Кушинг при пациенти с надбъбречни аденоми се характеризира с хронична лека до умерена свръхсекреция на кортизол без специфични симптоми на класическия синдром на Кушинг, което води до сериозни диагностично – терапевтични трудности. Липсата на патогномонични белези насочва търсенето му сред пациенти с инциденталоми, метаболитен синдром, артериална хипертония, захарен диабет тип 2, дислипидемия…

Прочети повече.

[:bg]Началото на научното и практическо развитие на тиреоидологията в България се отнася към 1951 г., когато е разкрита първата Клиника и Катедра по ендокринология към Института за специализация и усъвършенстване на лекарите (ИСУЛ) с пръв ръководител проф. д-р Иван Г. Пенчев (1904–1974). Под негово ръководство през 1954 г. е създадена Научна група по гушавостта, в…

Прочети повече.