Списание “Ендокринология”

[:bg] Брой: 2/1997 Автор: Ю. СТОЙНОВ, Клиника по ендокринна хирургия, Клиничен център по ендокринология и геронтология, Медицински университет – София Абстракт:   Понастоящем единственото лечение на феохромоцитома е неговото хирургично отстраняване. Операцията на фона на постоянна или пароксизмална катехоламинова хиперсекреция е свързана с висок риск. Сама по себе си общата анестезия не е в състояние да овладее хемодинамичните

Прочети повече.

[:bg] Брой: 3/1997 Автор: В. Христов, А. Проданова, П. Попиванов, М. Боянов, Клиника по ендокринология, Медицински университет – София Абстракт:    Регионалното натрупване на абдоминална мастна тъкан корелира много по-тясно с кардиоваскуларния риск, отколкото затлъстяването само по себе си. То е свързано с комплекс от метаболитни нарушения, участващи в етиологията и патогенезата на ИБС, НИЗЗД и атеросклерозата. Висцералната

Прочети повече.

[:bg] Брой: 3/1997 Автор: В. Иванов, ВМА – клиника по ендокринология, София Абстракт:    Клиничното съчетаване на артериална хипертония, неинсулинозависим захарен диабет, затлъстяване и атеросклероза е известно отдавна. Повишеният интерес към тази асоциация напоследък се свързва с възможната патогенетична роля на инсулиновата резистентност като медиатор на тази асоциация. Синдромът хиперинсулинемия/инсулинова резистентност е главният компонент на така наречения „X"

Прочети повече.

[:bg] Брой: 3/1997 Автор: В. Христов, А. Проданова, М. Боянов, Клиника по ендокринология, Медицински университет – София Абстракт:    Повечето от стратегиите за редукция на телесното тегло се основават на идеята за баланса между енергийния внос и енергийния разход. Разглеждат се физиологичните механизми за техния контрол и основните терапевтични възможности за постигане на отрицателен енергиен баланс.   Ключови

Прочети повече.

[:bg] Брой: 3/1997 Автор: М. Орбецова, М. Андреева, Клиничен център по ендокринология и геронтология, Медицински университет – София Абстракт:    При 172 жени с пролактиноми са изследвани нарушенията във въглехидратния и липидния метаболизъм. Изявен захарен диабет се наблюдава само при 1 % от болните, а нарушен въглехидратен толеранс – при 8% от тях. Налице е позитивна корелация между

Прочети повече.

[:bg] Брой: 3/1997 Автор: С. Захариева, С. Торбова*, Ж. Вергилова, М. Орбецова, П. Ангелова-Гатева, Клиничен център по ендокринология и геронтология, Медицински университет – София Национален център по сърдечно-съдови заболявания и рехабилитация Абстракт:   Изследването е направено при 11 болни със синдрома на Cushing (10 с болест на Cushing и 1 с надбъбречен аденом) и 11 болни с есенциална

Прочети повече.

[:bg] Брой: 3/1997 Автор: Н. Овчарова, П. Ангелова-Гатева, Д. Коев, Г. Дашев, Клиничен център по ендокринология и геронтология, Медицински университет – София Абстракт:   Целта на това проучване е да се оценят някои показатели, характеризиращи окислителния стрес при стрептозотоцинов (СТЦ) захарен диабет. Захарният диабет е индуциран с еднократна доза СТЦ 60 rng/kg тегло при 21 Вистар плъхове на

Прочети повече.

[:bg] Брой: 3/1997 Автор: Н. Овчарова, П. Ангелова-Гатева, Д. Коев, Г. Дашев, Клиничен център по ендокринология и геронтология, Медицински университет – София Абстракт:   Изследвани са 178 болни със синдром на Cushing (155 болни с болест на Cushing и 23 болни с кортикостероми). Захарен диабет се открива при 30,3%, а нарушен въглехидратен толеранс – при 17,4% от пациентите

Прочети повече.

[:bg] Брой: 3/1997 Автор: X. Бохчелян, А. Клисарова, Л. Коева, Г. Транулов, Клиника по ендокринология, катедра по рентгенология и радиология, Медицински университет – Варна Абстракт:   Предвид значението на рано поставената диагноза остеомиелит е изследвана диагностичната стойност на имуносцинтиграфията с антигранулоцитно моноклонално антитяло при болни с усложнено диабетно стъпало и остеомиелит. Изследвани са 25 болни с диабетно стъпало

Прочети повече.

[:bg] Брой: 1/1998 Автор: В. Иванов, ВМА – Клиника по ендокринология Абстракт: При 28 пациенти с неинсулинозависим захарен диабет, във възрастовия диапазон 39-60 г., е проведен генетичен и цитогенетичен анализ с оглед установяване на генетични маркери, които предполагат по-висок риск за развитие на неинсулинозависим захарен диабет. Установява се, че носителите на HLA A26 диабетици – 17,85%, превишават трикратно

Прочети повече.