[:bg]
Брой: 2/2011
Автор: Владимир Василев, Йоанна Матрозова, Атанаска Еленкова, Георги Кирилов, Сабина Захариева
Абстракт:
Увод: Надбъбречните инциденталоми предствляват тумори, открити случайно при провеждането на визуализиращи изследвания в областта на корема по поводи, които не са свързани с оценка на надбъбречната функция, а 5 до 11% от тях са феохромоцитоми. Хромогранин А e един от обещаващите кандидат маркери за диагностициране и проследяване на невроендокринните тумори.
Цел на проучването: Да се установи диагностичната стойност на плазмения хромогранин А за откриване на невроендокринни тумори сред пациентите с надбъбречни инциденталоми.
Пациенти и методи: Бяха използвани данни на 42 пациента с надбъбречни инциденталоми, 10 случая с феохромоцитом и 37 здрави лица. Хромогранин А бе изследван по радиоимунологичен метод.
Резултати: Установи се статистически значима разлика между нивата на хромогранин А при трите изследвани групи – 16,88 ± 14,34 vs 5,36 ± 1,96 vs 4,34 ± 1,39 nmol/l (p<0,001) съответно при пациентите с феохромоцитоми, надбъбречни аденоми и здравите лица. Въз основа на данните от контролната група и ROC анализ бе определена прагова стойност за хромогранин А от 6,5 нмол/л, която показа 100% чувствителност и 81% специфичност за откриване на феохромоцитоми сред надбъбречните инциденталоми.
Изводи: Хромогранин А е ефективен маркер за откриване на феохромоцитоми сред надбъбречните инциденталоми. Повишените му стойности при хормононесекретиращите аденоми налагат допълнителни изследвания.
Ключови думи: надбъбречни инциден- таломи, феохромоцитом, хромогранин А.
[:en]
Issue: 2/2011
Author: Vladimir Vasilev, Joanna Matrozova, Atanaska Elenkova, Georgi Kirilov, Sabina Zacharieva
Abstract:
Background: Adrenal incidentalomas are defined as incidentally found tumours in the course of abdominal imaging studies performed for reasons unrelated to functional assessment of the adrenal glands and up to 11% of them may be pheochromocytomas. Chromogranin A is a promising marker for the diagnostics and follow- up of neuroendocrine tumours.
Aim of the study: To establish the diagnostic sensitivity and specificity of plasma chromogranin A for the identification of neuroendocrine tumours among patients with adrenal incidentalomas.
Patients and methods: Data from 46 patients with adrenal incidentaloma, 10 patients with pheochromocytoma and 37 healthy individuals were used. Chromogranin A was measured using radioimmunologic method.
Results: Statistically significant difference was found between the levels of chromogranin A in the three study groups – 16,88 ± 14,34 vs 5,36 ± 1,96 vs 4,34 ± 1,39 nmol/l (p<0,001) in patients with pheochromocytomas, adrenal adenomas and healthy subjects respectively. By using data from the control group and ROC analysis the cut-off value for chromogranin A was set at 6,5 nmol/l, demonstrating 100% sensitivity and 81% specificity for pheochromocytoma detection among patients with adrenal incidentaloma.
Conclusions: Chromogranin A is an effective marker for the identification of pheochromocytomas among adrenal incidentaloma patients. Increased levels in non-functioning adenomas require further investigation.
Keywords: Adrenal incidentaloma, pheochromocytoma, chromogranin A.
[:]
