[:bg]
Брой: 3/2009
Автор: Цветалина Танкова
Абстракт:
Инкретин-базираната терапия се разработва като нов и обещаващ подход в лечението на захарен диабет тип 2. Глюкагоноподобен пептид-1 (GLP-1) и глюкозо-зависим инсулинотропен полипептид (GIP) са чревни хормони, които се освобождават в отговор на прием на храна и стимулират глюкозо-зависимата секреция на инсулин. В допълнение, GLP-1 стимулира инсулиновата биосинтеза и потиска секрецията на глюкагон. Установено е, че GLP-1 упражнява трофични ефекти върху панкреасните клетки, като стимулира диференциацията на прекурсорните клетки и потиска апоптозата им. Секрецията на GLP-1 при захарен диабет тип 2 е нарушена, докато инсулинотропните му ефекти са съхранени. Инкретините бързо се инактивират от ензим, наречен дипептидил пептидаза-4 (DPP-4), поради което полуживотът на естествените инкретини е кратък – около 2 минути за GLP-1, и около 5 минути за GIP. Един от подходите, които имат за цел да използват антидиабетните ефекти на инкретините, както и да преодолеят проблема с бързото инактивиране на естествените хормони, е насочен към потискане на активността на ензима DPP-4. Няколко DPP-4 инхибитори са в процес на клинично разработване; те са активни при прием през устата и повишават нивото на активния GLP-1, който от своя страна стимулира инсулиновата секреция и потиска глюкагоновата секреция, като така снижава нивото на кръвната захар. Понастоящем на пазара са налични два препарата – ситаглиптин и вилдаглиптин, които са безопасни, понасят се добре и са свързани с нисък риск от хипогликемия. И двата са неутрални по отношение на телесното тегло. Проучванията до момента показват, че DPP-4 инхибиторите са ефективен терапевтичен подход при захарен диабет тип 2, както като монотерапия, така и в комбинирана терапия, и имат потенциал да съхранят функционалната бета-клетъчна маса и да променят естествения ход на заболяването.
[:en]
Issue: 3/2008
Author: Tsvetalina Tankova
Abstract:
Incretin-based therapy has been developed as a promising novel treatment of type 2 diabetes. Glucagon-like peptide-1 (GLP-1) and glucose- dependent insulinotropic polypeptide (GIP) are intestinal incretin hormones, released in response to meal ingestion that potentiate the glucose-induced insulin response. In addition, GLP-1 stimulates insulin biosynthesis and inhibits glucagon secretion. GLP-1 has been shown to exert trophic effects on pancreatic beta cell mass, promoting the differentiation of precursor cells and exhibiting antiapoptotic effects. GLP-1 secretion in type 2 diabetes is impaired while its insulinotropic effect is preserved. The incretin hormones are rapidly inactivated by an enzyme – dipeptidyl peptidase-4 (DPP-4); thus the native GLP-1 has a short half-life – about 2 minutes and GIP – less than 5 minutes. One approach to harness the antidiabetic action of incretins and at the same time overcome the problem of the rapid inactivation of the native hormones is to inhibit the activity of DPP-4. Several DPP-4 inhibitors are in clinical development; these are orally active and increase the levels of active GLP-1, which in turn increases insulin secretion and reduces glucagon secretion and thereby lowers glucose levels. The currently available DPP-4 inhibitors – sitagliptin and vildagliptin, are safe and tolerable, with low risk of hypoglycemia. They are both body weight neutral. The studies presented thus far suggest that DPP- 4 inhibition is an efficient treatment of type 2 diabetes, both as monotherapy and combination therapy and could be potentially useful in preserving functional beta cell mass and changing the progression of the disease.
Download the full issue 3/2009
[:]