[:bg]
Брой: 4/2006
Автор: Атанаска Еленкова, Сабина Захариева
Абстракт:
Феохромоцитомът е невроендокринен, по-често бенигнен тумор, с адренална или екстраадренална локализация. До скоро се смяташе, че в 90 % от случаите се касае за спорадичен феохромоцитом и само в около 10 % феохромоцитомът е компонент на някои автозомно–доминантни фамилни синдроми: множествена ендокринна неоплазия тип 2 (MEN 2); неврофиброматоза (NF1); болест на von Hippel-Lindau (VHL). Проучвания от последните няколко години върху гените, кодиращи субединиците на сукцинатдехидрогеназата (SDHB, SDHC, SDHD) установиха, че мутации в тях също предразполагат към развитие на феохромоцитом.
Герминативни мутации в тези гени са идентифицирани дори при пациенти с изолиран феохромоцитом и негативна фамилна анамнеза (т. нар. явно спорадични феохромоцитоми). Проучвания върху явно спорадични феохромоцитоми показаха 20 % честота на мутациите за RET, VHL, SDHB и SDHD взети заедно. Нови данни подсказват връзка между носителството на мутации в различните субединици на SDH с определен риск от малигненост, постоперативни рецидиви и екстраадренална локализация. Туморите при носителите на SDHB-мутации са с по-късна клинична изява, абдоминална или торакална локализация и по-често малигнени, в сравнение с носителите на SDHD- мутации, които освен за параганглиоми в областта на главата и шията, трябва да бъдат мониторирани и за мултифокални тумори.
Тези данни промениха напълно схващанията за генетиката на феохромоцитома. Поставя се въпросът: трябва ли всички пациенти с явно спорадични феохромоциоми или параганглиоми да бъдат подложени на скрининг за фамилни синдроми?
Ключови думи: фамилен феохромоцитом; субединици на сукцинат дехидрогеназата; множествена ендокринна неоплазия; болест на von Hippel-Lindau; неврофиброматоза.
[:en]
Issue: 4/2006
Author: Atanaska Elenkova, Sabina Zacharieva
Abstract:
Pheochromocytoma is a neuroendocrine, predominantly benign tumor, with adenal or extra-adrenal localisation. It wits previously been estimated that approximately 90 % of these tumors are sporadic and only in 10 % of the cases pheochromocytoma is a component of some autosomal inherited syndromes: multiple endocrine neoplasia type 2 (MEN 2); neurofibromatosis 1 (NF1) and von Hippel-Lindau disease (VHL). Recent studies on genes encoding the succinate dehydrogenase subunits (SDHB, SDHC, SDHD) have established that mutations in these genes also predispose to pheochromocytoma.
Germline mutations in these genes have been identified even in patients with iso- lated pheochromocytoma and negative familial history (so called apparently sporadic pheochromocytomas). Studies on apparently sporadic pheochromocytomas indicate that the frequency of germline mutations in RET, VHL, SDHB and SDHD taken together approximates 20 %. In all patients with pheochromocytoma, including those with known hereditary syndromes or a positive family history, the frequency of germline mutations in these 4 genes together approaches 30%. New data suggest an association between SDH gene mutation carrier status and the risk of malignancy, postoperative recurrence and extraadrenal localization. Tumors in SDHB- mutation associated disease are with a later age of onset, abdominal or thoracic localization and a higher rate of malignancy. In contrast, SDHD mutation carriers in addition to head and neck paragangliomas should be observed for multifocal tumors.
These data have completely changed our understanding of genetics of pheochromocytoma. The question is: should all patients with apparently sporadic pheochromocytomas or paragangliomas be screened for hereditary syndromes?
Keywords: familial pheochromocytomas; succinate dehydrogenase subunits; multiple endocrine neoplasia; von Hippel-Lindau disease; neurofibomatosis.
[:]