[:bg]
Брой: 1/2012
Автор: Йоанна Матрозова, Сабина Захариева
Абстракт:
В последните години се установи, че първичният алдостеронизъм (ПА) представлява най-честата ендокринна хипертония. Освен двете основни форми на заболяването- аденом на Кон и идиопатична хиперплазия са описани и някои по- редки фамилни форми – фамилен хипералдостеронизъм тип 1 (ФХА 1) и тип 2 (ФХА 2), а наскоро бе описан и първият случай на фамилен хипералдостеронизъм тип 3 (ФХА 3). При ФХА 1 се установява неравномерен crossingover между два хомоложни гена – CYP11B1 и CYP11B2. В резултат на това се получава допълнителен хибриден ген и повишена секреция на алдостерон под влияние на АКТХ. Диагнозата се поставя чрез високоспециализирано генетично изследване – PCR метод, а лечението се провежда с кортикостероиди. Пациентите с ФХА 2 имат фамилна история за ПА като случаите са клинично, биохимично и морфологично неразличими от спорадичния ПА. До момента е идентифициран локус в 7p22 хромозомата, свързан с ФХА 2, но не е установена мутацията, отговорна за заболяването. При ФХА 3 се наблюдава констелация на ПА от детска възраст, хиперплазия на зона фасцикулата на надбъбречните жлези, повишени хибридни стероиди при липса на хибриден ген. Етиологията на заболяването беше изяснена през 2011г, като се установиха няколко мутации в KCNJ5- гена, кодиращ калиеви каналчета в клетките на надбъбречната жлеза. По този начин се нарушава селективността на калиевите каналчета по отношение на различните катиони, което от своя страна по различни механизми води до свръхпродукция на алдостерон и автономна клетъчна пролиферация. В последните години също така се изучава и ролята на калиевите канали от семейството на К2Р, като се установява картина на хипералдостеронизъм при експeриментални модели с делеция на TASK 1 и TASK 3 каналчетата.
Ключови думи: първичен алдостеронизъм, генетични форми, калиеви каналчета.
[:en]
Issue: 1/2012
Author: Joanna Matrozova, Sabina Zaharieva
In the past decade it was established that primary aldosteronism (PA) is the most common form of endocrine hypertension. There are two main types of PA- Conn’s adenoma and idiopathic hyperplasia. Also, several rare familial forms of PA have been described- familial hyperaldosteronism type 1 (FHA 1) and type 2 (FHA 2), and recently the first case of familial hyperaldosteronism type 3 (FHA 3) was published. In cases with FHA 1 there is unequal crossing-over between two homologous genes – CYP11B1 и CYP11B2. As a result a new, hybrid gene is formed, which causes increased aldosterone secretion stimulated by ACTH. Diagnosis is confirmed via highly specialized genetic investigations (PCR long range) and corticosteroids are used for treating these patients. Patients with FHA 2 have familial history of PA and are clinically, morphologically and biochemically similar to sporadic cases. Until now the mutation responsible for FHA 2 is not found, but a specific locus in chromosome 7p22 is identified which probably harbors this genetic alteration. In patients with FHA 3 the following characteristic features are described: PA in childhood, hyperplasia of zona fasciculata of adrenal glands and elevated hybrid steroids, but the specific hybrid gene of FHA 1 is not identified. The cause of FHA 3 was identified in 2011, when several mutations in the KCNJ5-gene, which codes potassium channels in the adrenal cells, were described. These mutations impair the selectivity of potassium channels regarding different cations, which leads to aldosterone overproduction and cell proliferation via different mechanisms. Recently the role of potassium channels of the K2P family has been investigated and hyperaldosteronism was found in experimental models with deletion of TASK 1 and TASK 3 channels.
Keywords: primary aldosteronism, genetic forms, potassium channels
[:]
