[:bg]
Брой: 1/2007
Автор: Петкова М, С. Ганева, Г. Николов
Абстракт:
Образуването и натрупването на крайни продукти на гликирането [advanced glycation end-products (AGE)] в артериалната стена има ключова роля в патогенезата на микро- и макросъдовите усложнения при захарен диабет (ЗД). Нарушеният метаболизъм на еластина води до промяна в интегритета на съдовата стена и допринася за появата на хроничните усложнения на заболяването. Идентифицирането на гликирани протеини с различна продължителност на полуживот, от своя страна, може да служи за оценка на диабетния контрол за определен период от време.
Цел на настоящето проучване беше да се изследват нивата на: циркулиращ еластинов пептид (ЦЕП), гликиран еластин и антитела към него като маркери за отлагане на крайни продукти на гликирането в серума на пациенти с различна давност на тип 2 ЗД и да се сравнят с тези при контролни лица без данни за ЗД.
Пациенти и методи: При 32 пациенти с новооткрит тип 2 ЗД, 23 пациенти с 3- годишна давност на заболяването и при 22 контролни лица без данни за ЗД бяха измерени нивата на: циркулиращ еластинов пептид, гликиран еластин и антитела към него (АЕАТ) .
Резултати: Пациентите със ЗД и контролите не се различаваха по възраст. Пациентите с новооткрит ЗД имаха статистически значимо по-високо ниво на HbA1c в сравнение с пациентитес 3-годишна давност на заболяването (11,5±0,6 % и 8,08±1,62 % съответно; p<0,005). Нивата на ЦЕП при пациентите с новооткрит захарен диабет (41±7нг/мл) бяха статистически значимо по-високи (p<0,005) в сравнение с тези на пациентите с тригодишна давност на ЗД (24±7,5нг/мл). При всички пациенти със ЗД нивата на гликиран еластин бяха статистически значимо по-високи в сравнение с контролните лица (р<0,05). Не беше намерена статистически значима разлика между нивата на изследвания параметър при двете групи пациенти със ЗД. При пациентите с 3-годишна давност на заболяването бяха установени статистически значимо по-високи нива на АЕАТ в сравнение с пациентите с новооткрит ЗД и с контролните лица (p<0,05). Извършеният корелационен анализ показа статистически значима положителна корелация между нивата на HbA1c и гликирания еластин при пациентите със ЗД.
Изводи: Намерените по-високи нива на гликирания еластин при пациентите с новооткрит ЗД в сравнение с контролните лица подсказват, че гликирането на протеини започва още преди диагностициране на заболяването. Установената корелационна зависимост между нивата на гликирания еластин и HbA1c, показва, че оптимизирането на гликемичния контрол би редуцирало образуването и отлагането на AGE-продукти. Изследваният от нас гликиран протеин (еластин) има значителен период на полуживот и неговото ниво може да служи за оценка на контрола на захарния диабет за по-продължителен период от време.
Ключови думи: циркулиращ еластинов пептид, гликиран еластин, антитела, захарен диабет тип 2.
[:en]
Issue: 1/2007
Author: Petkova M., S.Ganeva, G.Nicoloff
Abstract:
Accumulation of the advanced glycation end-products (AGE) in the arterial wall plays a key role in the pathogenesis of micro- and macro-vascular complications in patients with diabetes mellitus (DM). Identification of the glycated proteins with different half-life may be used for evaluation of glycemic control during certain period.
Aim of the study was to investigate the levels of: circulating elastin peptides (CEP), glycated elastin as a marker of AGE deposition and antielasin antibodies (AEAB) in sera in patients with different duration of Type 2 DM and in control non-diabetic subjects.
Patients and methods: The levels of: circulated elastin peptides, glycated elastin, and AEAB in the sera of 32 patients with newly- diagnosed Type 2 DM and in 23 patients with 3- years duration of Type 2 DM were measured. The results of the DM patients were compared with these of 22 control subjects.
Results: Mean age of the patients with Type 2 DM and control subjects was not statistically different. The level of HbA1c was statistically significant higher in patients with newly-diagnosed Type 2 DM compared to the patients with 3- years duration of the disease (11,5±0,6 vs.8,08±1,62 %; p<0,005). The levels of glycated elastin were significantly higher in both groups of diabetic patients compared to the controls (р<0,05). There were no any statistically significantly differences between the levels of glycated elastin in diabetic patients from both groups. The levels of AEAB were statistically significant higher in patients with 3-years duration of DM compared to the patients with a newly-diagnosed DM and controls (p<0,05). We found statistically significant positive correlation between the levels of HbA1c and glycated elastin in patients of both groups with type 2 DM.
Conclusions: The higher levels of glycated elastin in our patients with newly-diagnosed Type 2 DM compared to the control subjects suggested that the process of the protein glycation preceded the diagnosis of the disease. The positive correlation between the levels of HbA1c and glycated elastin show that improvement of glycemic control may prevent synthesis and accumulation of AGE`s. The glycated proteins, we investigated, were long-lived and may be used for long-term glycemic control evaluation.
Keywords: circulating elastin peptides, glycated elastin, antibodies, type 2 diabetes mellitus.
[:]