[:bg]
Брой: 4/2008
Автор: Цветалина Танкова
Абстракт:
Около 30% от хората с диабет по света са недиагностицирани. 25% от пациентите с новодиагностициран диабет имат вече усложнения на заболяването; изчислено е, че средният период между изявата на захарен диабет тип 2 и поставянето на диагнозата му е около 7 години. През последните месеци се анализират възможности за разработване на стратегии и критерии за скрининг и диагноза, които да позволяват ефективно навременно откриване на захарния диабет и да очертаят мястото на гликирания хемоглобин (HbA1c) в тези процеси. HbA1c отразява средната плазмена глюкоза за предшестващите 3 месеца в еднократно изследване, което може да бъде проведено по всяко време на деня. Той е златен стандарт за оценка на гликемичния контрол при хора със захарен диабет. HbA1c, обаче се влияе от редица фактори. Той не е достъпен в по-отдалечени и с ограничени ресурси страни на света. Методите за изследването му не са стандартизирани и унифицирани, и това поставя под въпрос адекватността на по-широкото му използване. Имайки предвид проблемите при изследването на HbA1c, СЗО (2006) счита, че ролята му за диагноза на захарен диабет не е установена и не може да бъде препоръчан за подходящ диагностичен тест понастоящем. Експерти на Американската Диабетна Асоциация препоръчват включването на HbA1c в критериите за скрининг и диагноза на захарния диабет. Препоръките са HbA1c ≥ 6,5% да се приеме за диагностичен тест при условие, че се потвърди с провеждане на друг диагностичен тест, тъй като тази граница осигурява достатъчно приемлива специфичност и чувствителност. Експертите се обединяват около становището, че е необходимо да се въведат специфични критерии за скрининг за захарен диабет, включващи и HbA1c > 6,0%. Положителният скринингов тест трябва да насочи към провеждане на допълнителни диагностични процедури и по-стриктно проследяване.
Дебатите явно ще продължат, предложенията на експерти от САЩ и Европа ще бъдат предоставени за анализ на редица асоциации и организации, включително и СЗО.
Ключови думи: скрининг, диагноза, захарен диабет, HbА1c.
[:en]
Issue: 4/2008
Author: Tsvetalina Tankova
Abstract:
Approximately 30% of the people with diabetes worldwide are undiagnosed. As many as 25% of the people with newly-diagnosed diabetes already have established diabetic complications, it has been estimated that there is on average a 7 year gap between the actual onset and the diagnosis of type 2 diabetes. During recent months there has been an increasingly recognized need to develop strategies and criteria for diabetes screening and diagnosis that woucd allow effective early detection of diabetes and will find out the possible utility of HbA1c.
HbA1c reflects mean the plasma glucose level over the last 3 months in just one test, which may be performed at any time of the day, without regard to the time since last meal. HbA1c is the gold standard for evaluating glycаemic control in diabetic patients. But HbA1c is affected by a number of factors; it’s not available in more remote or under-served countries; the laboratory methods are inadequately standardized and unified, and all this questions the adequacy of its clinical use. Respecting the problems with HbA1c, WHO (2006) postulated that the role of HbA1c in the diagnosis of diabetes is not well defined and therefore it should not be considered a suitable diagnostic test. ADA experts recommend that HbA1c is incorporated into the criteria for screening and diagnosing diabetes. HbA1c ≥ 6,5% would be diagnostic if confirmed by another test as this cut point provides acceptable specificity and sensitivity. The experts recommend that specific criteria for screening are established, including HbA1c > 6,0%. Positive screening tests would lead to further diagnostic evaluation and closer follow-up. Debates and discussions are going on; the suggestions of experts from USA and Europe will be offered for consideration to various interested societies and associations as well as WHO.
[:]
