Имунна дисфункция и захарен диабет тип 2

¹Клиника по Ендокринология и болести на обмяната,

²Медико-диагностична лаборатория по имунология, УМБАЛ “Д-р Георги Странски” ЕАД – Плевен

През последните 30 години се променя стереотипната представа за патогенезата на захарния диабет тип 2 (ЗДТ2) от класическо метаболитно до мултифакторно хронично възпалително заболяване. Абдоминалното затлъстяване е не само основен фактор за развитие на инсулинова резистентност (ИР), но и причина за възникване и персистиране на нискостепенно хронично възпаление сред пациентите с метаболитен синдром (МС) и ЗДТ2. Инициацията на възпалителния процес при тези състояния се осъществява посредством активиране и дисрегулация на вродения имунитет. Повишената серумна концентрация на неестерефицирани мастни киселини и глюкоза по няколко различни механизма водят до вътреклетъчно активиране в адипоцити, макрофаги, мускулни, ендотелни и панкреасни β-клетки на основните регулатори на възпалението, които поддържат продукцията на инфламаторни цитокини. Хроничната хипергликемия, при пациенти с МС и ЗДТ2 и свързаната с нея глюкотоксичност причиняват β-клетъчен стрес и апоптоза, продукция на автоантитела и активация на Т лимфоцити, реагиращи с панкреасните β-клетъчни антигени. Затлъстяването и индексът на телесна маса са критични за развитието на панкреасната β-клетъчна апоптоза и те представляват патогенетичен “мост”, разделящ ЗД тип 1 (ЗДТ1) от ЗДТ2. Автоимунно медиирана панкреасна β-клетъчна деструкция се открива при двата типа диабет, но скоростта на развитие е много по-бавна при ЗДТ2.

В настоящия обзор се дискутират различните механизми на имунния отговор при ЗДТ2, допринасящи за превключване от вроден към адаптивен имунен отговор с реакция на автоимунитет.

Ключови думи: метаболитен синдром, захарен диабет тип 2, нискостепенно хронично възпаление, имунна дисфункция

¹Clinic of Endocrinology and metabolic diseases
²Medico-diagnostic laboratory of immunology
University Multiprofile Hospital for Active Treatment “Dr. Georgy Stranski” – Pleven

 

Abstract:

During the last 30 years the stereotype concept for Diabetes mellitus type 2 (DM type 2) has been changing – from a classic metabolic to a multifactor chronic inflammatory disease. Abdominal obesity is not only a major factor for the progression of insulin resistance (IR), but it is also responsible for the activation and persistence of low-grade chronic inflammation among the patients with metabolic syndrome (MS) and DM type 2. The initiation of low- level chronic inflammation in these conditions is accomplished by activation and dysregulation of innate immunity. The increased serum concentration of unsaturated fatty acids and glucose leads by several different mechanisms to an intracellular activation of major regulators of inflammation in adipocytes, macrophages, muscle cells, endothelial cells and pancreatic beta cells. As a result the synthesis of inflammatory cytokines is increased. The chronic hyperglycemia in the patients with DM type 2 and MS and the subsequent glucotoxity lead to β-cell stress and apoptosis, production of auto-antibodies and activation of T-lymphocytes, responding to β -cell antigens. Obesity and the body mass index are critical for the progress of pancreatic β-cell apoptosis. They both are pathogenic “bridge” dividing Diabetes mellitus type 1 (DM type 1) from DM type 2. Autoimmune mediated β-cell destruction is found in both types of diabetes, but the progress is much more slower in DM type 2.

 

The different mechanisms of immune response in DM type 2 that contribute to switching of innate to adaptive immunity with autoimmunity reaction are discussed in the present review.

 

Keywords: metabolic syndrome, diabetes mellitus type 2, low-grade chronic inflammation, immune dysfunction